„А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание“
Реших да направя една мини поредица на тема „Плодовете на Духа“, защото на мен самата това словосъчетание винаги ми е попадало в графата благозвучни християнски абстракции. Все нещо не ми беше ясно, затова запретнах ръкави да поровя темата по-сериозно. Подходих в три стъпки: първо наблюдавах какво Библията казва по въпроса, после направих опит да разтълкувам какво означава това на достъпен и разбираем език, като същевременно посоча съвременни примери на хора, чийто живот е огледало на тази определeна ценност (плод) и най-важното, финално действие: опитах се да представя как може да се приложи на практика наученото за плодовете на Духа в християнския живот.
„Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо.“ (Йоан 15:5)
Когато Исус говореше, обичайно си служеше с образни сравнения и метафори. Използваше достъпен за еврейската култура език, често пъти свързан със земеделския им начин на живот. Хората могат да забравят и най-красноречивата реч, но живия образен език ще остави отпечатък в съзнанието им. Както стана и с притчата за лозата и клонките. Исус просто искаше да им каже, че без Него, без своя Бог, те не могат да имат морални качества и да вършат каквито и да било добри дела (още по-малко велики). Тази метафора за лозата и клонките предшества образа на плода на Духа, който е следствие от живота ни в близост до Исус и Неговите повеления.
„А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание“ / Галатяни 4:22-23а
В Новия Завет, в книгата Галатяни се изброяват деветте плодове на Духа, третото лице на Светата Троица. От библейския текст става ясно, че тези плодове са духовни ценности, които присъстват явно в живота на всички, наричащи се по името на Исус Христос. Святият Дух идва в живота на християните, за да го промени и те да заприличат повече на своя съвършен Бог. Всички тези изброени девет добродетели са в разрез с желанията на грешната ни природа, които също са посочени за контраст с плода на Духа: „Делата на нашата грешна природа са добре известни. Това са блудство, нечистота, похотливост, идолопоклонство, магьосничество, омраза, свади, ревност, гняв, разпри, разногласия, разцепления, завист, пиянство, оргии и други подобни.“ / Галатяни 5:19–21
Тези примери очертават два лайфстайла, два различни модела на поведение, които нямат допирателна точка. Или човек е посветен християнин и животът му ражда плода на Духа, или не е никакъв християнин и си живее както му е изгодно, той сам си е съдия кое е морално добро и кое е зло, и в никое от делата си не признава авторитета на Бога. Няма среден път, защото Исус не е Бог на компромисите.
От Библията научаваме, че тези плодове на Духа не са някаква избираема опция от рода харесай си три и вземи четвърти безплатно. Напротив, всичките девет сформират един плод, който християните проявяват в живота си. Може би не всички плодове се проявяват наведнъж, но със сигурност са отличителна характеристика на вярващите в Исус. Да не забравяме, че и самия израз „дава плод“ е свързан с естествен процес: първо дръвчето е засадено в градина, след като пусне здрави корени в почвата, образува розов цвят, който на времето си се превръща в праскова. Всичко следва естествения ритъм на годишните сезони и има закономерност. Така и християните несъмнено пренасят тези плодове на Духа в живота си. Те са следствие на дълбоките им корени, пуснати в Христос и Словото Му. Те са естествено продължение на личните им убеждения. В зависимост от вярата на всеки отделен християнин, плодовете се проявяват до определена степен. Като първи по важност и по ред е представен плодът на любовта. Защото Бог е любов (1 Йоан 4:8) и ако ние искаме да сме като Него, трябва да обичаме Бог и всички хора. Без любовта няма как да има нито християнство, нито каквито и да са християнски ценности. Ето защо първият плод, който ще разгледаме при следващата ни среща, ще е любовта.
