Грехът е понятие, с което често се спекулира. Най-вече поради липсата на осведоменост. Счита се, че грях е равносилно на престъпление. И ако едно деяние заслужава съдебен процес и евентуално присъда, то това е грях. Ако действието не е наказуемо със затвор – не е грях. За съжаление това е едно повърхностно схващане за цялата концепция за греха. Преди всичко защото тя изключва Бог, а издига човека като върховен съдия над злото и доброто.
Буквалното значение на думата грях е „да пропуснеш целта“. Грехът е описан в Библията като престъпване на Божия закон (1 Йоан 3:4) и бунт срещу Бога (Второзаконие 9:7; Исус Навин 1:18). Битие 3 глава описва непокорството на Адам и Ева срещу Господ и Неговата заповед да не ядат от плода на дървото за познаване на добро и зло. Заради непослушанието на Адам и Ева грехът става „наследство” на всички техни потомци. Римляни 5:12 ни казва, че чрез Адам грехът влезе в света и затова смъртта засегна всички хора, понеже всички съгрешиха. Този предаден на поколенията напред грях е известен като наследен грях. Точно както наследяваме физически белези от нашите родители, по същия начин наследяваме и своето греховно естество от първородния грях на Адам и Ева, който разделя човека от Бога, неговия Създател. Както богословът Р.Ч. Спроул казва: „Не сме грешници, защото съгрешаваме, а съгрешаваме, защото сме грешници.“ Ние всички сме родени с грешно естество, което ни подтиква да вършим злини.
И заради първородния грях на Адам, ние получаваме този наследствен грях като част от нашата личност, което води до индивидуалния ни грях. Всеки един от нас ежедневно, ежечасно, ежеминутно съгрешава пред Бога, без никой друг да му е виновен. Всички имаме лична отговорност пред Бог за своите мисли, думи и дела.
„Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога” (Римляни 3:23) – това е реалността и затова има нужда от съвършена, безгрешна жертва, която да отмие нашия грях: нещо, което сме безсилни да сторим със собствени сили. Както се казва в Римляни 6:23 „Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.“
Исус вдигна стандарта до небесата. В своите проповеди Той казва, че убиец е всеки, който мрази ближните си, а че изневярата се извършва не само физически, но още в ума, когато сладострастните мисли по чуждия мъж/жена те завземат. За Исус грях е да си пожелаеш завистливо чуждото богатство – било то къщата, айфона или бързата спортна кола на своя приятел. А също така според Христовите стандарти е грях да можеш да направиш добро и да не го сториш (Яков 4:17). Летвата е поставена толкова високо, че кой може да я прескочи? Отговорът е: никой. И точно защото ние осъзнаваме своята безпомощност пред греха, който ни води в лоша посока, отдалечава ни от Бог, точно затова оценяваме Исус, който ни предложи един съвършен път. И ако в Стария завет са се правили курбани, за да се опростят греховете, то сега няма такава нужда: Исус Христос е съвършената жертва. Той умря за нас – веднъж завинаги заплати цената за греха. Възкръсна и победи смъртта. Само чрез Неговата праведност ние ставаме непорочни.
Грехът е всичко, което Бог мрази и което ни отделя от Него. За щастие има лек срещу греха и това е Божият Син Исус Христос. Той е нашият застъпник пред Бог. Исус винаги е насреща, няма приемно време и винаги очаква нашата инициатива. Нямаме нужда от посредници, за да попаднем в Неговото присъствие. Достатъчно е да го призовем с дух и истина. Можем да отправим молба към Исус по всяко време, от всяко място. Можем да се извиним за нашите грехове, да си поискаме прошка и Той няма да остане безучастен. А ако искаме да чуем какво Христос иска да ни каже, какво е посланието Му, трябва да отворим писаното Слово – Библията.
