„Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.“ Матей (5:7)
Милостта е един от фундаментите на християнството. Концепцията за един смирен Бог, който става човек и понася вината вместо малките, дрипави хора, няма аналог с другите религии. Милостта е онзи Божий дар, който ни изгражда като християни.
Милостта на Господ към нас.
Често приемана за даденост. А всъщност е подарък. Всяко едно добро нещо е дар от горе, от небесата. И както Бог е милостив към мен, така и аз се стремя да му подражавам. А се оказва, че не е никак лесно. Много често изпадам в ситуация, в която се нуждая от милост и я търся за себе си, докато за околните настоявам за справедливост. Искам да осъдя, а на мен да ми е простено. Много лесно, но и безумно опасно е да се вади някой стих от Библията извън културния, историческия и смислов контекст. Чували сте „Око за око, зъб за зъб“, нали? Е, не е това, което си мислите. Да сте чули за терористи-християни? Нито пък аз.
В Стария Завет Господ е казал:
„Защото милост искам, а не жертва“ (Осия 6:6а) Това е един апел към всички вярващи, че външните церемониални обреди нямат никакъв смисъл ако нямаме милост в сърцето и милост в делата. Каквито и ритуали да правим, каквито и животни да жертваме, те не са угодни на един справедлив и милостив Бог, Който иска радикална промяна в живота ни. На 180°.
Във всеки от нас е закодиран стремежът към нещо висше, както и усещането, че сами не сме си достатъчни. Затова „пожелаваме късмет“, „стискаме палци“, „палим свещ“, „връзваме червен конец против уроки“, „носим синьо око като бижу“ и хиляда подобни суеверия. Всички те насочват към една безпомощност. Бъдещето не ни принадлежи и искаме някак си да минем метър по „лесния начин“. Със сигурност е далеч по елементарно да носим червен конец на китката си, отколкото да живеем по Христовите стандарти. Но пък е и далеч по-неефикасно. Няма победа без битка. И в повечето случаи битката е с нас. С нашата греховност. Защото е лесно да сме зли, егоистични и егоцентрични. Трудно е да сме милостиви. Да! Трудно е...
Милостта от мен към другите.
Най-трудната част. И най-важната. Защото ако не прилагам на практика всичко онова, в което вярвам, нищо не ме ползва. Лесно е да чакам нещо в системата да се промени, а аз да съм си все същата. Да си търся винаги правата, а никога да не се запитвам за задълженията си. А има толкова много каузи и поле за изява на милостта. Не мисля, че е редно да се генерализира, но ще го направя този път. Ние, българите, не сме нация, която има традиции в доброволческия труд. Да помогнеш на организация или на кауза безплатно се счита за „загубено време“. Ето защо и ме впечатлява изказването на папа Йоан Павел II, според който: "За едно общество ще бъде съдено на базата на това как третира най-слабите си членове". И сега да се върнем в България. После да погледнем северните европейски държави (наследници на вековно протестантско наследство). Явно там, където хората се наричат християни (а не номинални християни), социалната политика е доста развита, макар без да са минавали през социалистически строй.
Със сигурност не можем да променим миналото си, но можем да се потрудим бъдещето да е по-обещаващо. И промяната започва от теб и мен – от нашите приоритети и от това, как инвестираме своите доходи, таланти и време. От каузите, които подкрепяме. От битките, които водим. От взаимоотношенията, в които инвестираме време. И от нагласата, че може да сме повече от консуматори – да бъдем даващи.
Когато преди четири години реших да стана доброволец в една неправителствена организация нямах представата колко полезна може да се окаже цялата тази дейност. Защото докато влагаме ресурси, енергия и труд безплатно, по същия този начин безплатно получаваме изграждане и израстване, опит и зрялост. Повечето хора ще възразят и ще ме апострофират, че да си доброволец някъде е „глезотия“ и най-вече е за хора „без работа“. Не мисля така. Важно е да има желание, а начин винаги се намира. Както казва една практична сентенция: "Не можем да помогнем на всички, но всеки може да помогне на някого." (Роналд Рейгън) А за щастие в нашата държава има толкова много хора, на които може да се покаже милост: бежанци, сираци, вдовици, съседа от третия етаж...
