Всички те знаят:
"Отечеството е в опасност!"
Прекрасно:
но - що е отечество?
Гео Милев, „Септември“
Всички знаем това, а всички сме наясно и с факта, че държавата е фикция. Държавата заема дадена територия, представлява политически организирана общност, има свое правителство и притежава вътрешен и външен суверенитет. Или поне се очаква да го притежава. Държавата е институция, чиято същност и едновременно с това основна цел е поддържането на правовия ред и законността. Нейното съществуване не е константна величина. То се опира върху презумпцията, че обществото приема и се съгласява с установения държавен ред и действащото законодателство и живее според тези писани и неписани норми и принципи. В този ред на мисли ми е трудно да не задам въпроса дали едно общество, в случая българското, защитава държавата, когато извършва действия, с които на практика си изземва нейните функции и погазва нейните закони.
През последните дни гражданският арест, извършен от няколко съмнителни лица и документиран на видео, обиколи всички медии и социални мрежи и даде повод и шанс на същото общество за пореден път да демонстрира, че очевидно се състои единствено от експерти по национална сигурност, едновременно с това политолози, и, не на последно място, юристи. Затруднявайки се да открия моралните и човешки аспекти в акт, който намирам за неморален и нехуманен, ще се опитам да разгледам накратко законовите такива, на които се опира масовото обществено одобрение.
В подкрепа на извършеното деяние на първо място беше цитирана Конституцията на Република България, и по-конкретно чл.59, ал.1, гласящ, че „Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин.“ С характерната както за клетъчната мембрана, така и за хората, които целенасочено вадят думи от техния контекст, избирателна пропускливост бива съзнателно премълчавана ал. 2 от същия текст, според която „Подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон“. Край на цитата. Макар съчетанието между двете разпоредби според мен достатъчно красноречиво да говори само за себе си, бих искала да припомня, че примерите за конституционни текстове, които подлежат на пряко изпълнение, са изключително малко и чл.59 не попада сред тях. Конституцията се състои от абстрактни принципи, които формират рамката, в чийто обхват следва да се ограничат законовите норми. От своя страна, нормите, регламентиращи дадени обществени отношения, са конкретни и спазването им се очаква от всеки гражданин на държавата. За добро или за зло, в действащото към момента национално законодателство не е регламентирано понятието „граждански патрул“ – нито в Закона за частната охранителна дейност, нито в закона за МВР, нито по какъвто и да било начин като основание изключващо вината, обществената опасност или наказуемостта в Наказателния кодекс. Според мен е за добро. И ако за в бъдеще станем свидетели на подобна регламентация, бих искала всеки от нас да се запита как си представя членовете на един граждански патрул – следва ли те да притежават определени морални качества, следва ли от тях да се изисква дадено ниво на подготовка и квалификация, някаква образователна степен? Би ли било редно криминално проявени лица да попадат в състава им? Ще бъде ли уместно действията им да се записват и разпространяват без съгласието на задържани и/или пострадали? Всъщност, как си представяте образа на човека, от когото очаквате да пази вас, децата ви и родината, за която твърдите, че милеете? Въпросът е риторичен.
Да продължим към чл.12а от Наказателния кодекс относно така наречения граждански арест, в чийто обхват се смята, че се вместват разглежданите действия. Разпоредба, която със своята абсурдност и вътрешни противоречия буди недоумение у дългогодишни действащи юристи от приемането си през 1997г. Любопитно е, че първоначално такъв текст изобщо не съществува в проекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който е внесен за разглеждане от Народното събрание. Неизвестно как и защо, той се появява между първо и второ четене, което поставя под въпрос доколко допълването на НК с него е в съответствие с конституционно установения ред за приемане, изменение и допълнение на нормативни актове. Като „типичен пример за законодателна немарливост и за имитация на борба с престъпността“ го определя един от най-изтъкнатите пеналисти у нас, проф. д-р Александър Стойнов. Защо? Цитираният текст гласи следното: „Чл. 12а. (1) Не е общественоопасно причиняването на вреди на лице, извършило престъпление при неговото задържане за предаване на органите на властта и предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление, ако няма друг начин за неговото задържане и ако при това задържане не е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки.
(2) Необходимите мерки за задържане на лице, извършило престъпление, се превишават тогава, когато има явно несъответствие между характера и степента на обществената опасност на извършеното от задържаното лице престъпление и обстоятелствата по задържането, както и когато на лицето без необходимост се причинява явно прекомерна вреда. В тези случаи наказателна отговорност се носи само в случаите на умишлено причиняване на вредата.“
При анализа на разпоредбата правят впечатление няколко абсолютно лишени от логика изводи, а именно:
Като единствено възможно основание за правомерното задържане съгласно чл.12а се посочва престъпление, извършено от лицето преди задържането, в съответствие с употребената в минало свършено време форма „лице, извършило престъпление“ в ал. 1 и 2. Така формулиран, текстът няма как да се отнася до лица, заподозрени в престъпление, лица, заварени на местопрестъплението, или дори лица, по отношение на които към момента на задържането тече предварително производство за извършено престъпление. Единственият законосъобразен начин да бъде установено извършването на престъпление е наличието на влязла в сила присъда. За да бъде приложим чл.12а, е необходимо да бъдат кумулативно налични и следните две цели на задържането – предаване на органите на властта и предотвратяване на друго престъпление. От неясната формулировка на разпоредбата се налага и заключението, че наред с всичко изброено дотук, задържаното лице следва в момента на задържането да извършва престъпление. Именно в това се корени абсурдността на тълкувания текст – налага се (не)възможният извод, че, за да бъде изключена обществената опасност на причиняването на вреди (не се конкретизира какви – физически, имуществени, морални?!) в условията на чл.12а, следва задържаното лице да бъде осъдено с влязла в сила присъда за извършено престъпление, да бъде заловено към момента на довършване на друго престъпление, с цел предотвратяването на бъдещо трето престъпление. Сами можем да преценим, че процентният шанс изобщо за попадане в подобна ситуация клони към абсолютната нула.
Недопускането на „превишаване на необходимите и законосъобразни мерки“ също не бива да бъде пропуснато. Единствените законосъобразни мерки по отношение задържането на лице, извършило престъпление, са тези, уредени в Наказателно-процесуаления кодекс и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Две са основните линии, по които отново проличава практическата неприложимост на разпоредбата – от една страна, нормативната уредба на мерките в НПК и ЗИНЗП категорично изключва гражданите от кръга на субектите, които имат право да извършват задържане на извършител на престъпление, и оправомощава за тази цел единствено държавни служители. От друга страна, юридическа безсмислица е и предвиждането на текст, в който всъщност се казва, че е законно да приложиш законосъобразните мерки, така или иначе подробно регламентирани в други закони по отношение на адресатите им.
От всичко казано дотук се налага изводът, че разпоредбата на чл.12а е напълно практически неприложима. Мога само да се опитам да отгатна дали нейното съдържание в този му вид е плод на законодателно недомислие или умишлено и с популистка цел е създадена „норма“, която да удовлетворява със съсществуването си обществените очаквания, но да не се прилага на практика. Дори ако приемем нормата за напълно редовна и приложима, няма как гражданският арест със свински опашки да бъде поместен в нейното съдържание. Защото не е извършен от оправомощени лица, нито с правомерни средства. Защото задържаните лица не попадат в кръга на лицата по чл.12а, колкото и абсурден да е той. (От приложното поле на правомерното причиняване на вреди при задържане на престъпник категорично и безспорно се изключват случаите, когато задържането се извършва с цел установяване самоличността на лицето, или за лица, за които само се предполага, че е възможно да са извършители на престъпление.)
Обективността изисква да отбележа и още нещо. Действията на Перото и компания не могат да бъдат определени като самоуправство, както твърдят мнозина от противниците им, към които категорично се причислявам. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.323 от НК се изразява в самоволното осъществяване от страна на дееца на едно оспорено му от друго лице право. Най-простият пример за подобно деяние е отнемането по незаконоустановен начин на владението върху вещ при наличие на спор за правото на собтвеност върху нея и преди разрешаването на този спор доброволно или по съдебен ред. Бих търсила мястото на подобен род деяния по-скоро в съставите на причиняване на телесна повреда (чл.128 – чл.135), или на хулиганство (чл.325), а на призивите към тях – в подбуждане към извършване на престъпление по чл.320 НК.
Ще си позволя да завърша статията си отново с цитат, този път от една по-дебела и по-позната книга, чиито ценности най-ревностните защитници на гражданските арести твърдят, че защитават. И с въпрос, който няма да задам, защото той се налага от само себе си.
Матей 25:34-46
34. Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.
35. Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте;
36. гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.
37. Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме?
38. И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме?
39. И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?
40. А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.
1. Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.
42. Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте;
43. странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте.
44. Тогава и те в отговор ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?
45. Тогава в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили.
46. И тия ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот.
