Днес в предаването ни „Club здраве“ се фокусираме не върху едно, а върху три заболявания, които много често са взаимосвързани и едното води до другото, подобно на домино. Става въпрос за диабет, хронична бъбречна недостатъчност и сърдечносъдови проблеми.
В днешно време диабетът е все по-често срещан, като се „подмладява“ постоянно. Успоредно с него, близо един от трима диабетици страда и от някаква степен на хронично бъбречно заболяване. За второто можем да говорим, когато е налице прогресивна загуба на бъбречната функция и преминаване през 5 стадия на развитие. Нелекувано, то може да доведе до развитие на бъбречна недостатъчност. За нея говорим, когато остават по-малко от 15% от нормалната бъбречна функция.
От друга страна, високата кръвна захар уврежда кръвоносните съдове, водейки до артериална хипертония, която пък уврежда бъбреците и тяхната функция.
Проф. Емил Паскалев, началник на Клиниката по нефрология и трансплантация на университетската „Александровска“ болница и Председател на Българското нефрологично дружество е гостът на Радина Василева по темата като коментира:
„Всеки човек, който се смята за здрав или няма прояви на болестност, препоръчвам да чекира здравословното си състояние поне веднъж в годината. Това би била проява на висока култура! Изследванията са кръвна проба, която включва кръвна картина и основни характеристики по отношение на функциите на вътрешните органи, измежду които бъбреци, черен дроб, сърце, кръвна захар. За проследяване бъбречната функция се изследват и уреаплазма, креатинин и пикочна киселина. Много важно е да се пусне и обикновено изследване на прясна урина, което може да установи първи признаци на бъбречна увреда“.
Професорът обяснява подробно връзката между сърцето и бъбреците, която се основава най-вече на хемодинамиката. Така например ако дейността на сърцето е по-ниска, то и бъбречната функция ще намалее и съответно качеството на преминаване на кръвта през бъбреците, която да се очиства, също се понижава.
Зависимостта по отношение на захарния диабет и бъбречната функция пък се състои в това, че диабетът напред във времето задължително води до увреждане на малките кръвоносни съдове на бъбреците, през които става очистването на тялото от токсините. „Това е въпрос на време. Ако следим правилата, след 10-тата година от началото на захарния диабет, дори той да е перфектно терапевтиран, се появява бъбречна увреда, точно заради този механизъм“, разяснява проф. Паскалев.
По думите му този процес може да се отстрочи или дори да се избегне с изключително добър контрол на диабета, но и с терапии, които могат да повлияват положително както захарния диабет и неговите проблеми, така и да отложат тези промени на увреждане на малките кръвоносни съдове в бъбреците. Те включват медикаменти и абсолютно спазване на стриктна диата по отношение на диабета. „При тези пациенти винаги имаме и артериална хипертония. Затова вниманието ни винаги трябва да бъде и в трите насоки. Ако имаме захарен диабет или артериална хипертония, която неминуемо води до сърдечни увреждания, винаги трябва да знаем, че трябва да чекираме и бъбречната функция“, алармира професорът.
Той изнесе важни данни от медицинската литература от преди няколко седмици, според които се увеличава преживяемостта на хората, които увеличават своя живот: „Това означава, че има риск да се развият именно тези заболявания. Заради това Европейската бъбречна асоциация коментира резултат, който сочи, че с удължаване преживяемостта на човека, расте честотата на хроничното бъбречно заболяване и алармира за това, че новите терапии, които имаме, но все още не са достатъчни, трябва да бъдат насочени много мощно към тази популация. Тези терапии изискват много повече допълнителен финансов ресурс“.
Вижте цялото интервю тук:
