След като в предишния епизод на предаването ни разговаряхме с педиатъра от Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център д-р Пламен Масларски за това кои са най-честите летни неразположения сред децата и как да се справим с тях, днес обръщаме внимание на другият най-често задаван му тип въпроси през лятото - какво да правим след ухапване от различен вид насекоми.
Истината е, че в България, особено през лятото и пролетта, имаме голямо количество насекоми – пълзящи и летящи. Летящите са пчели, мухи, оси, т.нар пясъчни мухи и комарите. Реакциите след ухапване са два типа - бърза и по-забавена. Първата е характерна за осите и пчелите и по-малко за комарите. При нея обикновено има оток, болка. „Трябва да сме особено внимателни при алергични хора или там, където има наследственост на алергията. Жилото трява да бъде премахнато веднага, мястото да бъде почистено, да се използва антихистаминов и евентуално кортикостероиден препарат и ако родителите са инструктирани – могат да използват и по-модерни препарати, които са мигновени и ефикасни“, съветва д-р Масларски.
По-късните реакции (до ден-два след ухапване) са характерни за комарите и мухите. „Децата лесно правят отоци, особено по лицето. Те изглеждат драматимно, но не представляват проблем. Има препарати за третиране след ухапване от комари, които могат да се използват безопасно, има и одобрени сертифицирани репеленти, които се нанасят или директно върху кожата, или върху дреха. Обикновено със студени компреси и търпение проблемът преминава без усложнения и не се налага лечение. Ако има разчестване и инфекция на засегната зона, тогава вече трябва да се обърне внимание“, успокоява педиатърът.
По повод големият брой кърлежи, които тази година започнаха да се появяват още през зимните месеци заради топлото време, д-р Масларски съветва те да бъдат отстранявани от специалист, възможно най-бързо и да бъде цял. В случай, че все пак родителите решат сами да се опитат да го остранят, то препоръчително е това да се случи без областта да се намазва с олио или вазелин, защото се счита, че това може да върне в тялото на човека съдържимото и да повиши риска от заразяване. „Кърлежът се премахва, съхранява се и е хубаво да се занесе в РЗИ или в паразитология, за да се види какъв е типът му и спрямо това да се прецени какво заболяване може да пренесе, както и да се види заразен ли е. Ако не е заразен след 30 дни трябва да се направи тест за антитела за лаймска болест. Ако детето няма странични реакции, хронични заболявания или алергия, дългият прием на антибиотик, който се налага в тези случаи, не носи почти никакъв риск, тъй като към терапията се изписва и про- или пребиотик. Диетата трябва да е по-щадяща, за да не се натоварват допълнително черния дроб и/или бъбреците“, коментира д-р Масларски.
Той е категоричен, че не по-рано от 6 месеца след приключване на терапията трябва да се направи нов тест за антитела за лаймска болест.
Малко известен е фактът, че в световен мащаб най-голям е броят на смъртните случаи след ухапване от насекомо след досег с комари. България попада ли в опасната зона, при какви симптоми следва да се обърнем към инфекционист или епидемиолог, както и още ценни съвети от д-р Пламен Масларски вижте във видеото ТУК:
