С нарастването на засушливите периоди, екстремните метеорологични явления, като жеги и наводнения, и нарастващата нужда от терени за земеделска продукция, пълноценният цикъл на малкия кръговрат на водата ще бъде ключов за справяне с измененията. В тази връзка възстановяването на влажните зони може да се окаже един от най-важните инструменти за смекчаване на климатичните промени. Някои европейски държави вече активно възстановяват предишно пресушените си влажни зони. По този начин подготвят редица екосистеми за следващите десетилетия, като запазват възможността им да предоставят екосистемни услуги и спестяват огромни бъдещи разходи и усилия. Добър пример за такава практика за възстановяване на влажни зони е работата на територията на Национален парк Шумава в Чехия. Това пише в своя статия за Климатека Дина Сиракова .
Какво представляват влажните зони и как климатичните промени ги застрашават?
Влажните зони включват мочурища, езера, сладки и солени блата, тини, мангрови гори, коралови рифове, торфени блата и др. Такива зони улавят дъждовната и оттичащата се вода и бавно я освобождават, като по този начин предпазват прилежащите територии от екстремни суши, горещи вълни и наводнения. Така могат да осигурят влажен и хладен микроклимат, а успешните примери по света са вече многобройни.
Въпреки известната им способност да задържат в себе си големи количество въглерод и вода, от XVII век насам светът е загубил до 80% от влажните си зони. Загуба на влажна зона означава всяка намеса в нейната хидрологията, която води до промяна в естественото ѝ развитие.
Какви са основните въздействия на климатичните промени върху влажните зони?
В световен мащаб влажните зони са особено уязвими от въздействието на изменението на климата. С повишаване на температурите моделите на валежите се променят изпарението се увеличава и водните режими се променят. Много постоянни влажни зони вероятно ще станат сезонни, а сезонните влажни зони – краткотрайни (ефимерни).
Освен по-често пресушаване или наводняване на влажните зони, изменението на климата ще доведе и до голяма загуба на въглерод, съхраняван в почвите им. Човешките дейности причиняват деградация и загуба на влажни зони най-вече чрез изкуствено вмешателство в качеството, количеството и дебита на водата, увеличаване на постъпващите замърсители, увеличаване на отлаганията от органични вещества и промяна на видовия състав в резултат на въвеждане на неместни или инвазивни видове.
Загубата на вода на сушата води до нарушения в малкия кръговрат на водата
До 2/3 от валежите на сушата всъщност идват от малкия воден цикъл. Той се състои в система от циркулация на водата, при която изпаренията падат под формата на валежи над същата тази територия или в сравнителна близост. Понастоящем този цикъл търпи редица затруднения заради загубата на зелени площи на сушата, загубата на вода и засиленото антропогенно влияние върху ландшафта.
Една от причините за загуба на вода от територии са прекомерно обработваните земи и оголените почви, които могат да изпарят и съответно да загубят до 90% от водата си, за разлика от покритите почви с растителност или обработваеми земи с щадяща обработка, които могат да загубят само до 10% при изпарение. В настоящите условия на нарастваща нужда от изхранване на населението, адаптивните подходи в земеделието ще бъдат от първостепенно значение в редица направления.
Опазването и възстановяването на влажните зони е едно от най-добрите решения за смекчаване и адаптация към промените в климата
Функциите на влажните зони са многобройни, като някои от тях включват:
- подпомагане цялостната устойчивост на екосистемите;
- меко разсейване на слънчевата енергия чрез водните изпарения;
- създаване на балансиран микроклимат в засушени райони;
- предпазване от наводнения;
- запазване на съхранения въглероден диоксид в почвата и обратното му усвояване при възстановяване;
- запазването на хранителните вещества и плодородна почва;
- опазване на биоразнообразието чрез подсигуряване на местообитания и др.
Поради тези причини много държави вече провеждат активно инициативи по възстановяване на предишно пресушени влажни зони.
Дългосрочни ползи след възстановяване на предишно съществуващи влажни зони са:
- Балансиран малък кръговрат на водата;
- Създаден умерен микроклимат в потенциално застрашени от засушаване територии;
- Осигурени подходящи местообитания за уязвими видове и подсигурено запазване на естественото биоразнообразие в региона;
- Възстановени източници на сладка и питейна вода;
- Подобрени условия за буфериране на наводнения;
- Възможности за развитие на плодородни прилежащи земеделски зони;
- Предлагане на множество екосистемни услуги и др.
- Защо националният парк Шумава в Чехия е добър пример за възстановяване на влажни зони?
Националният парк Шумава (Šumava), Чехия, заедно с Националния парк Баварска гора и околните райони, образуват значителна централно европейска територия със голямо площно представителство на торфени и блатисти биотопи, известен още като „Зелената ивица на Европа“, с площ от 685,2 км2. Цялата територия е богата на приоритетни блатни местообитания и представлява компонент от европейската мрежа Натура 2000.
Повече от 50% от влажните зони от чешката страна на Шумава са били засегнати от систематичното отводняване на ландшафта и промишленото изкопаване на торф. Това е увредило местната хидрология, намалило е капацитета за задържане на вода и е засегнало екологичния баланс в торфените блата, което е довело до изчезване на растителни и животински видове, както и до значителни засушавания в някои райони.
Национален парк Шумава. Снимка: iStock
За да се минимализират вредите от тези дейности, в последните години на територията на Националния парк Шумава се работи усилено за възстановяване на влажните зони
Проектът LIFE for MIRES цели да върне водата на места, където е била от незапомнени времена. Основните цели са възстановяване и подобряване на естественото състояние на различни видове влажни зони на площ от 2059 ха, подобряване на местообитанията на редки видове птици като тетревът Tetrao tetrix – птица от семейство фазанови, както и повишаване на обществената осведоменост на ключови собственици на земя за възстановяване на блатата и хидрологията на ландшафта. Проектът е финансиран от програма LIFE на Европейския съюз и е с период 2018 – 2024 г.
Тези цели ще спомогнат за намаляване на емисиите на CO2 от пресушените торфени блата с около 125 тона на година и за увеличаване на общия воден обем, натрупан в блатата, с около 170 000 м3.
Ежегодно се организират шест еднодневни събития и два уикенда през всеки летен сезон, по време на които доброволци работят ръчно, по възможно най-щадящи методи, по възстановяването на застрашените торфени блата. Работата е под надзора на екип от специалисти и експерти от националния парк Шумава, които провеждат обучителни лекции и следят за изпълнение на дейностите във всеки един етап.
Опитът, натрупан чрез този проект, може да бъде използван от други изследователски екипи за ревитализация на други места в чужбина, но също и от други организации и субекти за определяне на оптимално управление и защита на влажните зони и торфените блата.
В тази връзка в парка се организират и международни лагери за климатични посланици. През 2022 г. българска делегация взе участие в проекта, със съдействието на Българска фондация Биоразнообразие и CEEweb for Biodiversity, по проект Climate Game on в програма DEAR на Европейската комисия. Домакини на събитието бяха чешката организация Na mysli и дирекцията на националния парк Шумава. Проведени бяха обучения за извършване на някои от основните възстановителни дейности по проекта:
Блокиране на отводнителни канали и възстановяване на водния режим
През годините районът на националния парк Шумава е пресушаван чрез отводнителни канали за комерсиален дърводобив. Една от основните дейности по проекта е блокирането на отводните канали по механичен начин, използвайки естествен дървен материал. По този начин ще се възвърне предишния естествения воден режим.
Опазване и възстановяване на ценните торфени блата
Торфените блата в парка са богати на биологично разнообразие, където множество редки растителни и животински видове живеят в естествената си среда. Тези зони играят незаменима роля в ландшафтната хидрология, оказвайки смекчаващо въздействие върху местния климат. Торфът обикновено се натрупва бавно, със скорост около 1 мм на година и съхранява големи количества въглерод, именно поради това усилията за съхранение и възстановяване на тези местообитания са от огромно значение.
Торфът в блатата се състои от мъртви растителни остатъци, слабо разлагащи се на влажни места с липса на кислород, които се натрупват. Част от торфените слоеве са сфагновите мъхове, които имат специална способност да растат непрекъснато в края, докато долните части умират и след като се уплътнят. Виреят в студени и влажни зони с достатъчно валежи и могат да задържат огромно количество вода. Освен това телата им се състоят от два типа клетки – едните служат за фотосинтеза, а другите (кухи клетки) са резервоари, които задържат вода (хиалоцити).
Възстановяване на растителна покривка на увредени почви за осигуряване на местообитания на редки видове
Паркът е дом на голям брой видове, някои от които застрашени или редки. Полетата са местообитание за размножаване на много видове птици, като тетревът Tetrao tetrix. Размножителният им период трае само 3 дни за календарна година, но за да се намерят двойки им трябва равна и открита земя, с равномерна покривка от сено.
Снимка: iStock
Възстановяване на влажни зони в обработваеми земи
Големи територии влажни зони са били нeколкократно отводнявани и за земеделски дейности. За да се възстановят предишно съществуващите зони е необходимо да се върне водното ниво и да се спре оттичането. За тази цел една от дейностите в тази част на парка е построяването на дървени баражи, които да задържат водата на място и така постепенно да се залеят прилежащите земи. Възстановяването на предишно съществуващи в близко минало влажни зони е сравнително бърз процес, което дава надежди за много видове да се върнат в тези местообитания.
Възстановяване на почва в горски екосистеми
Горските екосистеми също са били подложени на отводняване и/или пренасочване на водния отток. По този начин се е управлявала водата за напояване на земеделски земи или други нужди. Настоящата осезаема промяната в абиотичните фактори (температура, влажност на въздуха и т.н.) вече е довела до прекомерен стрес за много дървесни видове, които са податливи към патогени и насекомни деструктори (гъбични инфекции, корояди и други).
За възстановяване на необходимата оптимална влажност в горите е необходимо изградените отводнителни канали да бъдат запълнени и на тяхно място да се образува отново заблатена почва. Един от методите е насипване с дървен материал от района, който след това ще се разгради. Този процес ще отнеме десетилетия, но е щадящ и естествен.
В настъпващите климатични промени гората трябва да има възможност да запази микроклимата си, видовото си разнообразие и състава си. Специалистите в парка активно дискутират нови и алтернативни методи за справяне с нарастващите проблеми.
Какво е състоянието на влажните зони в България?
Рискът от засушаване в България се появява все по-често в научните изследвания, вследствие на честата поява на продължителните летни засушавания. Все по-често се наблюдава недостиг на вода в едни райони и наводненията в други – особено тежки в урбанизирани райони, както и наводнения в земеделски земи.
Значителен негативен фактор за състоянието на влажните зони е замърсяването на повърхностните и подпочвените води – предимно с нитрати и фосфати от земеделски източници, което води до еутрофикация на водоемите (заблатяване) и в резултат на това до забързани деградационни процеси и изчезване на водни обекти.
В България огромен процент от естествените влажни зони са пресушени в последните 60 – 70 години за освобождаване на по-големи терени за земеделие и за нуждите от тяхното напояване.
Пример за такива процеси е Драгоманското блато, чието пресушаване започва през 30-те години на миналия век, а чак през 90-те блатото започва своите бавни възстановителни процеси. Най-голям проблем остава липсата на достатъчно високи води. Алдомировското блато също има променлив режим на водата, с две пълни пресъхвания през 1991 и 2012 г. След запълване на оттичащия водата понор през 2014 г., блатото започва бавно да се възстановява.
Алдомировско блато. Снимка: Евгения Чаушева/Actualno.com
Някои влажни зони у нас и дори такива, попадащи в мрежата Натура 2000, са изключително занемарени, а биоразнообразието в тях е под заплаха. Липсата на активен мониторинг, изследвания и дейности от страна на компетентните страни е довело до тяхната сериозна деградация, превръщането им в сметища и др. Случва се самите граждански да съставят собствени инициативи за поддържането им. Пример за такава влажна зона е “Долни Богров-Казичене”.
Прилагане на добри практики от Европа в България
Все повече се осъзнава влиянието на влажните зони върху хидроложкия цикъл на сушата. Следователно тези зони трябва да се превърнат в приоритетни елементи на политиката за управление на водите на национално, регионално и международно ниво.
Необходимо е да бъдат предприети своевременни мерки за адаптация на влажните зони в България, на база очакваните научни модели за бъдещи въздействия върху тях.
За щастие, е налице богат набор от новаторски мерки и подходи, които вече са изпробвани и се прилагат в цяла Европа. Разкриват се все повече възможности за колаборации и провеждане на проекти и на наша територия. Нужно е във възможно най-кратък срок да се даде начало на нови дейности по възстановяване на ключови влажни зони и запазване на вече съществуващи такива.