"Изпарението на езерата играе по-голяма роля в хидрологичния цикъл, отколкото се смяташе досега", казва екологът Ганг Жао, който е работил в Тексаския университет A&M по време на изследването. По този начин този процес оказва съществено влияние върху моделирането на климата и времето.
Със своите блестящи води естествените и изкуствените езера украсяват около 5 милиона квадратни километра от земната повърхност. Те съдържат почти 90 % от прясната течна повърхностна вода на нашата планета и преливат от уникален живот.
Но затоплянето на температурите и увеличаването на слънчевата радиация вследствие на промените в облачната покривка направиха небето по-жадно от всякога.
Предишните оценки се основаваха на скоростта на изпарение, но се пропускат други динамични фактори като циклите на замръзване и размразяване. Поради тази зависимост от локалните условия надеждната мярка за изпарението трябва да се изчислява независимо за всяко езеро.
Джао и колегите му направиха точно това за зашеметяващите 1,42 милиона езера по света. Те са използвали месечна информация за загубата на вода в периода 1985-2018 г. и са отчели степента на изпарение, площта на повърхността, продължителността на заледяването и промените в акумулирането на топлина за всяко от тези езера, съобщи ScienceAlert.
"Установихме, че дългосрочното изпарение на езерата е около 1500 кубични километра годишно, което е с 15,4% повече от предишните оценки", казва Джао.
А небето "изпива" над 3 трилиона литра повече с всяка изминала година. Изследователите също така установяват, че изкуствените резервоари имат пропорционално по-голям принос за това изпарение (16%), отколкото би могло да се предположи от техния капацитет за съхранение от 5%, допълва БГНЕС.
"От глобална гледна точка общото изпарение от резервоарите може да бъде по-голямо от комбинираното използване на вода за битови и промишлени нужди", обяснява инженерът по околна среда Хуилин Гао.
"Въпреки това, дори в Съединените щати, много малко езера/язовири разполагат с надеждни данни за изпарението".
Жао и екипът му направиха публично достояние създадения от тях набор от данни - глобалния обем на изпарението на езерата (GLEV) - и призовават тези, които вземат решения за управление на водите, и по-широката научна общност да го използват.
"GLEV наистина може да помогне за подобряване на вземането на решения за управление на водохранилищата по целия свят, особено в условията на нарастващи засушавания и ръст на населението", казва Гао.
"Този набор от данни помага на научната общност да разбере по-добре ролята, която тези водни обекти играят в системите на Земята - от глобалното прогнозиране на времето, през моделирането на наводненията и сушите до моделирането на земната система при климатични промени.",
