Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Какво реши светът за климата?

12 декември 2015, 13:15 часа • 16962 прочитания

Френските представители и чиновниците на ООН завършиха редактирането на проекта за крайно споразумение по климата на международната конференция в Париж, съобщава AFP.

"Имаме текста, който сме готови да представим", съобщил представител на външното министерство на Франция, която председателства конференцията.

След превеждането на шестте официални езика на ООН (английски, арабски, испански, китайски, руски, френски) проектът в 11:30 часа (12:30 часа българско време) е представен на министрите на участващите в конференцията страни.

Споразумението ще се смята за сключено, когато го утвърдят министрите. Официалното подписване на споразумението се очаква в началото на 2016 година на специално организирана от генералния секретар на ООН церемония.

21-вата конференция на страните от Рамковата конвенция на ООН по измененията на климата се проведе в Париж от 30 ноември до 12 декември. Нейните 195 участници изработваха споразумение, което според очакванията през 2020 година ще смени Протокола от Киото (1997), задължаващ страните да съкратят или стабилизират парниковите емисии.

Глобалното затопляне и допустимите предели

От средата на XIX век средната температура на Земята се е повишила с около 1 градус по Целзий. Експертите свързват това по-конкретно с въздействието на парниковите газове, които задържат допълнителна топлина на Земята.

Според експертите повишаването на глобалната температура с повече от 2 градуса ще доведе до тежки последствия и на 15-ата климатична конференция в Копенхаген (2009) страните по света обявиха стремеж да не допуснат затопляне от повече от 2 градуса към 2100 година. За тази цел към 2050 г. е необходимо да се съкратят с 40-70% парниковите емисии, а към 2100 г. те да се прекратят изцяло.

Основните парникови газове са въглероден диоксид, водни пари, метан, азотен оксид и озон. Според Европейската комисия основните производители на CO2 са Китай (30%), САЩ (15%), ЕС (10%), Индия (6%), Русия (5%) и Япония (4%).

През 1992 година повечето страни по света подписаха в Рио де Жанейро Рамковата конвенция на ООН по измененията на климата, която съдържа общи цели за борба с глобалното затопляне и редица съгласувания на конкретните задължения по ограничаване на парниковите емисии в отделни споразумения – протоколи.

Засега единственият такъв документ е Протокола от Киото (1997), изработен на 3-тата климатична конференция. Той предполага, че развитите страни в продължение на два периода (2008-2012 и 2013-2020) ще съкратят парниковите емисии. Но от петте най-големи производители на парникови газове, два (Китай и Индия) като развиващи се икономики не поеха задължения, а третият (САЩ) не ратифицира споразумението. По такъв начин от най-големите производители на парникови газове споразумението изпълняваха само ЕС, Япония и Русия, която в крайна сметка се отказа от участие в количествените ограничения във втория период.

Петте ключови дебатирани момента

1) Макар че участниците в преговорите имат желание да не допуснат затопляне от повече от 2 градуса, някои страни – преди всичко островните държави, които са най-много подложени на риск от повишаването на морското равнище от глобалното затопляне и топенето на ледниците – предлагат да се постави по-амбициозна цел от 1,5 градуса.

Това изисква по-големи усилия от участниците в конференцията, се казва на официалния ѝ сайт - например от развитието на възобновяеми източници на енергия, затопляне на сградите (за да се съкрати разходът на гориво за отопление) и възстановяване на горите (смята се, че масовото изсичане съкращава поглъщането на въглероден диоксид). Много големи производители на парникови газове не са готови да поемат допълнителни отговорности и са против свалянето на летвата на допустимото затопляне до 1,5 градуса.

2) Необходимо ли е изобщо да се откажем от изкопаеми горива (газ, нефт, въглища) – е още един спорен момент. Срещу подобна цел в споразумението против са страните-производители на нефт и въглища.

3) Друг обсъждан на преговорите въпрос е как именно да се ограничи затоплянето. Един от вариантите е да се съкратят парниковите емисии с 40-70% към 2050 година (за затопляне с повече от 2 градуса) или със 70-95% (за затопляне от не повече от 1,5 градуса) в сравнение с 2010 година. Алтернативата са "нулеви емисии" към 2050 година.

Планове по ограничения на емисиите към 2025 или 2030 г. са представили 185 от 195 участници в конференцията, но ако те бъдат изпълнени, средната температура на Земята така или иначе ще нарасне с 3 градуса.

4) Решено е да се създаде специален механизъм за проверка как участниците в споразумението изпълняват поетите отговорности. Страните се споразумели да провеждат проверки и преразглеждане на задълженията си на всеки пет години, като всеки път поемат все по-сериозни отговорности, съобщава сайтът на Парижката конференция. Но въпросът кога ще се състои първата такава оценка, засега е открит. Сред вариантите са 2018/2019, 2020/2021 и 2023/2024 г.

5) Един от най-дебатираните въпроси е как да се разпредели тежестта на отговорностите по борбата с измененията на климата – трябва ли основната тежест да се поема само от развитите държави или към тях трябва да се присъединят и развиващите се икономики?

Базовата Рамкова конвенция (1992) строго разделя отговорностите между развитите и развиващите се страни, но промишлено развитите икономики, преди всичко САЩ, се обявяват за смекчаването на тази граница.

От своя страна големи развиващи се страни като Индия са против и апелират за своето право на развитие и историческа отговорност на страните от Европа и Северна Америка за измененията на климата.

Антония Михайлова
Антония Михайлова Отговорен редактор
Новините днес