Изминаха почти 18 години от продължилата повече от 2 седмици гореща вълна, обхванала Западна и Средна Европа през август 2003 г., но жителите на стария континент ще я помнят докато са живи. Тогава само във Франция смъртните случаи над обичайните за това време на годината достигнаха 70 000. Истинско природно бедствие, предизвикало бурен обществен дебат, тази гореща вълна доведе до много изменения в областта на превенцията и градското планиране. Вече почти всички европейски страни изградиха свои системи за ранно предупреждение и прилагат планове за действие за защита на населението при горещо време. Това поше Зорница Спасова, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи към Министерство на здравеопазването в своя статия за Климатека.
България изостава в това отношение, но е само въпрос на време и у нас да бъдат разработени и внедрени множество мерки за адаптация към екстремните горещини. И колкото по-скоро стане това, толкова повече животи ще бъдат спасени. Да не забравяме, че според едно проучване в САЩ, горещите вълни вземат повече жертви от всички останали метеорологични феномени, взети заедно. Затова те не бива повече да бъдат подценявани. Ефектът на жегите е акумулиран, забавен във времето и не така зрелищен като този на наводненията, бурите, мълниите, тайфуните и ураганите. Това е и причината те чeсто да бъдат наричани „тих убиец“.
"На 29 юни 2017 г. получих топлинен удар. Помня, че беше Петровден, четвърти или пети ден от началото на първата мощна гореща вълна за лятото. Лято, което ще се запомни именно с поредицата от горещи вълни – целият сезон представляваше редуване на периоди на жега и резки захлаждания – наистина убийствена комбинация", споделя Зорница Спасова.
"Парадоксално, точно по това време подготвях публикация за горещите вълни. Усетих нагледно разликата между това да систематизираш литературни източници и действителността – един вид разликата между това да си на кино и „да попаднеш във филма“. По-късно разбрах, че 10% от изпадналите в моята ситуация загиват, независимо дали стигат бързо до медицинска помощ, а една трета остават с трайни увреждания. Лошото ми здравословно състояние се запази до края на лятото същата година и слава Богу, се възстанових напълно, но от тогава приех като мисия да популяризирам опасностите, свързани с горещото време. Още повече, че с промените в климата те ще стават по-големи – очаква се горещите вълни да увеличат своята продължителност, интензивност и честота.", допълва още тя.
Учените твърдят, че рискът от фатални инциденти заради високите температури се повишава стабилно от 80-те години на ХХ-ти век насам. В момента делът на населението, което живее в климатични условия, които водят до смъртоносно високи температури през поне 20 дни от годината, съставлява 30%. Ако не бъдат предприети мерки за ограничаване на емисиите на парникови газове (т.е. реализира се сценарий “businessasusual”), този риск до края на века ще обхваща 74% от световното население. Процентът на застрашено население ще достигне 48% до 2100 г., дори ако парниковите емисии бъдат моментално драстично съкратени.
Екстремно горещото лято на 2017 г. е провокирало екип от учени от World WeatherAttribution (WWA) да направят проучване каква е вероятността в бъдеще да се случват такива лета в Южна Европа на фона на глобалното затопляне. Според техния симулационен модел, ако количеството на парниковите газове продължи да се увеличава, лета като това на 2017 г. ще станат норма за Южна Европа до средата на века. Понастоящем вероятността от случване на много горещо лято е 12%, а при повишение на средните температури с 2℃ вероятността скача до 42%.
Снимка: istock
Какво всъщност представлява горещата вълна?
Съществуват множество дефиниции, но за умерения климатичен пояс, в който се намира и България, за гореща вълна се приема период от поне 3 последователни дни, през които температурите на въздуха достигат и надхвърлят 30℃. Особено тежко се понася от организма съчетанието на високи дневни температури с нощни температури над 20 ℃ – т. нар. „тропични нощи“, които не дават възможност на тялото да си почине от жегата през деня.
У нас се открояват райони с по-голяма честота на горещи нахлувания. По области, това са Благоевград, Хасково, Кърджали, Пловдив, Ямбол, Стара Загора в Южна България и Плевен, Русе и Велико Търново в Северна България. Географското положение на София не я поставя в списъка с най-рискови градове, но многобройното население, ефектът на топлия остров и малкият процент климатизирани жилища я правят уязвима към този природен феномен.
Сезонът на горещите вълни в нашата страна обхваща месеците от май до септември включително.
А най-опасна от горещите вълни през лятото е първата! Тогава се наблюдава т. нар. „ефект на жътвата“ – загиват хората в напреднала възраст и с отслабен организъм, поради предшестващи хронични или остри заболявания. В началото на сезона предшестващото по-хладно време е приспало бдителността ни и обикновено не сме адаптирали нито облеклото, нито поведението си към много горещото време.
Сезонността при смътността е описана с помощта на ежедневна статистика на смъртните случаи. Актуални данни от проекта PHERE показват, че смъртността нараства с 2% при всеки градус повишение на температурата над определен праг в градовете в Северна Европа и с 3% в градовете в Южна Европа. Пикът на смъртните случаи е забавен във времето – следва с 3 дни максимума на температурите.
Освен увеличение на смъртността, при необичайно горещо време се наблюдава нарастване броя на пътнотранспортните произшествия, трудовите злополуки, случаите на колективно насилие и престъпленията срещу личността.
Особено опасно през лятото е ползването на кола с тъмен цвят без климатик. Рискът от катастрофи се увеличава с около 30% при температури в купето над 37℃ в сравнение с нормалната температура около 22℃. Подценяването на високите температури в колите, оставени заключени за малко под палещите слънчеви лъчи, е причина ежегодно да загиват от топлинен удар малки деца, както и домашни любимци. Само в САЩ за последните 20 г. в такива инциденти са намерили смъртта си 750 деца.
Топлинният удар неслучайно носи това бомбастично наименование – той настъпва внезапно. Това е най-тежкото и животозастрашаващо състояние, свързано с горещото време. Признаците на топлинен удар са гадене, повръщане, припадане, обърканост, дезориентация, загуба на съзнание и кома. Особено показателни симптоми са високата температура на тялото – над 40℃ и липсата на потене, въпреки високите температури на въздуха. Признаци, по които може да се разпознае топлинният удар преди фаталния му развой, са изтощение, крампи, припадък, главоболие, чувствителност към светлината, замайване, гадене и повръщане, зачервяване на кожата, учестен пулс и дишане.
Топлинният удар може да увреди мозъка и други жизненоважни органи и да доведе до летален изход. Най-голяма е опасността при малките деца, хората над 65-годишна възраст, страдащите от хронични сърдечно-съдови и респираторни заболявания, както и жителите на големите градове, където плътното многоетажно застрояване и оскъдната растителност способстват за установяването на особено висока температура в горещо време – т. нар. “градски остров на топлина”.
Топлият остров е феномен, типичен за големите градове.
При благоприятна синоптична обстановка (задържане на стабилно антициклонално време) разликата между центъра на града и неговата периферия може да достигне и надмине 10℃ . Това е все едно да живеете с 300-400 км по-близо до Екватора.
Според някои проучвания жените са по-уязвими от мъжете при горещо време – смъртността при тях е по-висока във всички възрастови групи. Жените имат по-висока температура на тялото и на кожата, а в отделни страни вероятно роля играе и строгото разделение на мъжка и женска работа. Така извършването на някои определени дейности навън (повишена експозиция) или вътре в помещението (например готвене), както и носенето на определено облекло от жените, може допълнително да засили неблагоприятното въздействие на горещото време.
В групата на уязвимите попадат и страдащите от психични разстройства и хората, упражняващи професии на открито или такива, свързани с термичен стрес. Изложени на по-голям риск са и самотно живеещите и хората с ограничени материални възможности, които не могат да си позволят климатик в домовете. Климатикът е особено необходим при живеещите на последните етажи в сгради с плосък покрив, какъвто е преобладаващо жилищният фонд в София и другите големи градове в страната.
Температурата на Земята отбеляза рекорд през последната седмица
