"Тази граница е до известна степен произволна. Тя зависи от това какво искат да направят тези, които поставят границата. Ако те искат заразените да бъдат по-малко границата е по-ниско, ако заразените могат да бъдат повече, границата е по-високо. Например в Сърбия, границата е 300. Тези, които мислят цялостно за държавата, индустрията и туризма, общо взето веднага реагират и започват да прилагат мерки, както е в случая в Гърция. Те не го правят, за да ограничат туризма, те го правят, за да запазят туризма. В медицината много по-важно от всичко останало е профилактиката, т. е. 1 лв., вложен в профилактика, се явява 6 или до 8 лв., вложени в лечение. Вместо да лекуваме тези пациенти скъпо в болница, със всички рискове там, и да останат инвалиди някои от тях, можем да профилактираме това като спазваме елементарни мерки. Дори не е необходимо да се налагат мерките, достатъчно е да ги спазваме. Те не са нищо страшно или неприятно дори. То е просто физическа дистанция, миене на ръцете и носене на маски, когато сме в непосредствена близост един до друг."
Така пулмологът д-р Александър Симидчиев обясни в ефира на БНТ как правителствата избират коя е критичната точка, след която трябва да се затегнат мерките срещу разпространението на коронаивруса. Думите му дойдоха след като преди месец здравният министър обяви, че за България това са по 100 новозаразени в рамките на три поредни дни, а сега критерият се повиши на 200 заразени. В същото време днес данните на единния информационен портал сочат 240 нови случая на коронавирус в страната.
НА ЖИВО: Последна информация и всичко за коронавируса, 9 юли
Вирусът е ясен, той е доста заразен. Когато нашето поведение не съответства на противоепидемичните мерки, ще се стигне до над 200 случая на ден, каза Симидчиев.
Какво е първото нещо, което трябва да се ограничи? По думите му срещи на хора в условия "1 към 1000", т.е. един човек да се среща с много други, са рискови и не е добре да не се провеждат. "Защото това няма да наруши икономиката значително, но същевременно ще ограничи ненужно заразяване, защото на тези места ходят наистина по-млади хора, които са с по-нисък риск, но тези млади хора след това отиват при техните по-възрастни родители и при други хронично болни, т.е. те са така или иначе средство за разпространение на заразата", каза д-р Симидчиев.
"Това е трудна, но не непостижима задача. Тя трябва да бъде започната, защото тя касае здравето по принцип, а не конкретно и само коронавируса. То е по принцип добра практика от гледна точка на здравето на общността ни." , коментира той навиците за профилактика и хигиена в българското общество.
