„Все още Алис“ (Still Alice) е едно от водещите заглавия в тазгодишната програма на „София филм Фест 2015“. В адаптацията на книгата със същото име на американската писателка Алис Дженова участват Джулиан Мур, Алек Болдуин, Кейт Босуърт, Кристен Стюарт и др.
Филмът проследява историята на брилянтния професор по лингвистика Алис Холанд (в ролята американската актриса Джулиан Мур), която получава диагноза "Болест на Алцхаймер". Лентата проследява ефекта, който заболяването има върху симпатичната дама, която е изключително интелигентна и се радва на три деца и скоро ще стане баба.
Работи ли филмът? Краткият отговор е да, определено. Най-вече заради невероятната Джулиан Мур, която успява със страхотния си чар и чувствителност да пресъздаде болката на героинята си. Тя деволюира от симпатичен човек с брилянтно чувство за хумор и огромна амбиция до "черупка", напомняща далечно предишното "Аз".
54-годишната американка определено е едно от най-разпознаваемите лица на съвременната сцена. В началото зрителите виждат нея. Това обаче се променя с напредването на история чрез поредица от фини движения и лицеви мимики. Те са причинени от трагедията в това, че започваш да забравяш малки неща - рецепта за любимия пай, някоя дума и други подобни неща.
Няколко думи и за самия "злодей". Това без съмнение е болестта - тя те ограбва от всичко, което имаш и с което си се гордял – интелект, спомени и бъдеще. Особено в момента, в който предстои да видиш как на бял свят идва първото ти внуче. Трагедията в цялата ситуация е предадена тихо и без излишни драми, което добавя към стойността на филма.
По отношение на предаването на атмосферата единствено добри думи заслужават режисьорското дуо Ричард Глацер и Уош Уестморланд. Те са избрали да разкажат историята чрез поредица от сцени, заснети от средно и близко разстояние. В резултат зрителят се чувства като човек, който си говори с Алис и й съобщава дадена неприятна вест. Дори я познава и й се радва.
Сцените, заснети от далечно разстояние, както и общите планове почти отсъстват. Така зрителите определено се чувстват в състояние, близко до това на главната героиня.
Минусите:
Кристен Стюарт. Съжалявам искрено, но 24-годишната американка (която играе малката дъщеря Лидия) просто се губи на фона на изключително харизматичните си колеги във филма – Джулиан Мур и Алек Болдуин. Освен това в повечето сцени, в които актрисата от поредицата „Здрач“ трябва да покаже някакви емоции, са трудни за понасяне. Не за друго - Стюарт просто не може да изразява добре емоции.
Заради всичко това емоционалните сцени, които по сценарий проблемната дъщеря и болната майка трябва да имат заедно, просто не работят. Или поне като двубой между екранни „Давид и Голиат“.
Колкото и да харесвам Алек Болдуин (в ролята на съпруга Джон) в по-голямата част от филма той просто изглежда сякаш изглежда и се държи сякаш играе в шпионски филм от 70-те години на XX век или екшън от края на 80-те и началото на 90-те. Положението става по-добре, когато болестта започва да се задълбочава и той трябва да остави съпругата си. Факт, който го съсипва.
Последният ми проблем – липсата на дълбочина в образа на съпруга Джон, който просто през повечето време отсъства. Освен това частта, в която болестта се намесва и разваля динамиката в семейството, просто е загатната. А можеше спокойно това да бъде един от основните мотиви в историята.
В крайна сметка – заслужава ли си филмът? Краткият отговор е да. Джулиан Мур е невероятна, тонът е равномерен и тъжен, без да става излишно мелодраматичен. Та ако сте фенове на по-сериозните филми, определено дайте шанс на „Все още Алис“. Най-вероятно няма да се разочаровате.
