Джеки (Георги Стоев), Джони (Джони/Георги Пенков) и Чарли (Христо Илиев-Чарли) са приятели повече от 50 години! Освен любовта към киното и към изкуството, тяхна обща черта е и различният им, ведър поглед към света и живота, представен на широката публика през техните забавни истории, разказани в многобройни съвместни проекти - филмови и литературни. Тримата заедно са автори на десетки комедийни филми - документални и игрални, всеки от тях – с различна продължителност – от 5 до 90 минути. И тримата не са учили кино, но са получили - поотделно и заедно - 43 престижни международни награди!
Един от най-коментираните и популярни проекти на Джеки, Джони и Чарли е издадената през 2015 година книга „Надали, ама а дано / А дано, ама надали”, която може да се чете отпред назад и отзад напред и съдържа най-различни забавни политически и сексуални интерпретации по темите от живота, пресъздадени от тримата автори.
Джеки Стоев от години е всепризнат за един от големите чешити в българското кино. Той самият често се шегува, че една от причините за това е образованието му – завършил е биология в Софийския университет и в Дрезден. В основата на всичките му проекти стоят таланта, любопитството и неуморното му чувство за хумор. Сред по-известните му филми са „Животът в търбуха на една крава” (1977), „Ритуали на любовта” (1977), „Йерархията при животните” (1971), „Броени дни” - документален филм, спечелил през 1977 година „Златен ритон” на националния фестивал в Пловдив, но до 2015 година не беше показан пред широка публика; „Ицко” (1983), както и игралните „Нашият Шошканини” (1982), „Патилата на Спас и Нели” (1987) - увлекателна приказка за весели и щастливи куче и котка, които един ден прекаляват с пакостите и се скитат бездомни из града; „Летете с Росинант” (2007). През 2010 година тримата приятели правят заедно „Отец Иван и неговите деца”, удостоен със „Златен Ритон” на Фестивала на българския неигрален филм (2010) в Пловдив.
„Мен можеш да питаш само за смешното, щото аз никога не съм бил сериозен. Надявам се и да не стана - ама то няма и за кога”, споделя пред медиите Джеки Стоев.
Георги Пенков, по-известен като Джони Пенков, е роден в София през 1933 година. През 1966 завършва радиотехника във ВМЕИ „Ленин”, а през 1972 специализира във Франция електроакустика. Той е един от най-взискателните (и изобретателни) звукорежисьори в българското кино – съвсем неслучайно е познат като С.н.с.к.т.н. инж. Георги Пенков! Всъщност научните титли на Джони са автентични! Като актьор участва във филмите „Рицар без броня” (1966), „Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров” (1966), „Разводи, разводи” (1989), „Немирната птица любов” (1990), „Операция Шменти Капели” (2011).
Христо Илиев-Чарли е роден през 1941 година в град София, а през 1960 завършва Политехническата гимназия. Сценарист е на много български филми, режисьор на голяма част от които е Джеки Стоев. В класацията за най-добрите документални филми в ретроспекция на 100-годишнината на българското кино, в първата десетка половината филми са по сценарии на Чарли. Той е и сценарист на над 20 анимационни филми, много от тях с престижни наши и международни награди. Чарли е създател и на легендарните „Мозайки” – кинопреглед, който преди (вече доста) години се показваше пред главния филм. Много често зрителите гледаха мозайките и след това си излизаха... В тях имаше и рубрика 1 минута със С.н.с.к.т.н. инж. Георги Пенков.
Тримата поставят основите на нов стил не само в българското, но и в световното кино – СИНЕМА ВАРИЕТЕ. И както Джеки Стоев иронично отбелязва „Всъщност понякога е по-важно е да намериш име на стила, в който работиш, от това, което правиш!” Който иска да научи нещо повече за уникалното трио, нека да гледа филма на младия колега Колю Бошнаков „Джони, Джеки и Чарли не са имена на кучета”.
От 2010 година тримата са концентрирали усилията си върху документалното кино – и създават нещо като трилогия, макар че филмите не са с обща тематика – „Отец Иван и неговите деца” („Златен Ритон” за най-добър филм), „Хляб и зрелища” (представен в програмата на 18-ия София Филм Фест, София Филм Фест на път, а премиерата му беше специално събитие в Дома на киното в края на май 2015, с награда за режисура от фестивала „Златен Ритон”) и предстои „Добро утро, капитане” (2016) – с премиера в програмата на 20-ото юбилейно издание на София Филм Фест. Това е, по думите на авторите – „първият документален мюзикъл”. Историята е заснета в Царево, където триото обича да се наслаждава на летните дни, а главната роля е поверена на истински капитан, но няма да издадем кой е той – елате да видите филма!
Премиера – на фестивала през март!
