Светослав Овчаров е филмов сценарист и режисьор и дългогодишен преподавател в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Носител е на множество награди, както за документалните, така и за игралните си филми.
На отминалия София Филм Фест бе представен най-новият му документален филм, в който Овчаров работи заедно със Светла Цоцоркова. Филмът "Герой на нашето време" разказва за селския майстор строител Гошо. Всъщност, филмът не разказва, а ни оставя да наблюдаваме как самият Гошо се разкрива пред нас. Ето какво гласи част от анотацията на филма: "Той е честен и прям. Нравствената му система често влиза в противоречие с обществото. За някои той е луд, за други е извор на бездънни афоризми. Да живееш живота си достойно и без компромиси в наше време е геройство."
Със Светослав Овчаров си поговорихме за филма "Герой на нашето време", който вече имаше премиери на филмови фестивали в Солун, Лондон и София.
------------------------------------------------
В интервюта казвате, че персонажът в "Герой на нашето време" олицетворява страната ни такава, каквато е. Само че на мен ми се струва, че Гошо е отговорен и работлив човек, а пък страната ни е далеч от тези две понятия, особено в последно време. Всъщност, дали вашият персонаж щеше да съществува, ако живееше в една подредена държава?
На първите прожекции на филма по време на филмовия фестивал в Солун някой от публиката нарече Гошо "Хомо Балканикус". Очевидно качествата на Гошо се разпознават от публиката като типични за хората от нашия регион. Той разчита на себе си и се отнася към държавата като към враждебна сила. Това не е "неговата държава". Това му отношение го кара да заобикаля нейните правила, да стои встрани и "да гледа сеира" на онова, което държавата прави. ("Държавата е като лайно в джоб – казва Гошо – както и да бръкнеш, все ще се изцапаш!")
Гошо е носител на оня здравословен скепсис на нашия народ, който го е спасявал толкова пъти и от прекалено въодушевление и от непремерено униние. Някои хора видяха в него един съвременен Андрешко. А Андрешко, знаете, оставя бирника в блатото, за да спаси от данъците своя съселянин. Тази му постъпка, която би била осъдителна от гледна точка на един западен човек, събужда неподправена симпатия у българските читатели. Има у нас подсъзнателна, мигновена идентификация с поведението му. Гошо е странен хибрид на Елин Пелиновски персонаж, с красотата на съзиданието на Йовковите герои. Това е положението - живеем в постмодерни времена, в които нищо не съществува в чист вид.
Кадър от "Герой на нашето време", оператор Веселин Христов
Връзката ви с Гошо не се ограничава до направата на този документален филм. Вие го познавате от доста време. Има ли нещо, което не се вижда във филма, но е важно да знаем за този човек?
Гошо е непресъхващ извор на афоризми. Те се раждат у него не защото "се прави на интересен", а просто защото той иначе не може, животът му е скучен, ако не го опише (и живее) цветисто. Трудното в този филм беше да успеем да се откажем от някои от неговите неподражаеми изрази. (Например: Отива Гошо в склад за дървен материал и нещо не му харесват гредите, които служителката иска да му продаде. Той не казва, че гредите не му се нравят, а я пита: "Госпожице, Вас как е по-добре да Ви целуват: с мустаци или без мустаци?" Познайте какво следва след това…) Като система на снимки ние просто вървяхме с него в продължение на две години. Характерът му е такъв, че ситуации, като тези във филма възникват у него ежедневно, ежеминутно.
"Герой на нашето време" е филм наблюдение и изисква една специфична нагласа у зрителя. Какъв е вашият опит – българската публика "умее" ли да гледа документално кино?
Отнасяме се с недоверие към "публицистичното кино". Това кино, което върви уж по следите на актуалните проблеми. То е лесно кино, нещо като захарта, която бързо се усвоява от организма, бързо "те вдига". Но да не забравяме, че захарта е вредна и опасна. За съжаление съвременните зрители все повече започват да отъждествяват документалното кино с онова, което виждат по телевизиите. Но репортажите не са филми, те не съдържат обобщения, Човекът не е важен, той е само повод. Истинското документално кино би трябвало да изследва процесите в дълбочина и да оставя свидетелство за човешкото в съответния исторически период.
В предговора на "Герой на нашето време" на Лермонтов той пише, че "това е портрет, съставен от пороците на цялото наше поколение в пълното им развитие". Във вашия филм обаче пороците са направили място на някаква твърдоглава праволинейност, която всъщност е положително качество за Гошо. Впечатлението ми, че Гошо е добряк правилно ли е?
Гошо е добър по душа, което не му пречи да е серт, да отстоява позиции. Някои от зрителите видяха в него самотник, изчезващ вид, който се бори за своето оцеляване. Нищо не е така просто, както изглежда, или както се опитваме да го представим. Човеците имат склонност да опростяват живота, който ги обкръжава, да го свеждат до елементарни нравствени категории. Най-често това е в резултат на желанието да се извлече полза или от инстинкт за самосъхранение.
Гошо е философ, който не е отдаден на философстване, няма при него съзерцание. Той е готов да се изправи срещу съдбата си. Гошо е като мечка. Мечката, знаете, се храни с луковици, плодове, даже с мравки. Мечката е умно животно и може да наведе клоните на дървото, за да обере крушите от него. Мечката е привидно тромава, но се катери прекрасно. Но не дай Боже, да я разлютиш! То и с Гошо е така.
Самият Гошо гледа ли филма?
Гледа го на премиерата. Поканихме го на сцената. Не пропусна да се изкаже в негов си стил: "Готвачите (сочи ни със Светла) са си свършили работата, но и продуктите им хубави!" (Не сочи себе си, но се разбира за кого говори.) Много хора държаха да се фотографират с него след прожекцията. Звезда!
Кадър от "Герой на нашето време", оператор: Веселин Христов
Какво бихте искали да кажете на зрителите с филма си "Герой на нашето време"?
Би ни се искало хората, които гледат филма, да се идентифицират с Гошо. Битието ни е тежко, но друго нямаме. На такива като Гошо се крепи България. Какво говоря, такива като Гошо въртят света. При Гошо светът се е смалил толкова, че можеш да го сложиш в джоба си като ябълка. Ябълките са хубаво нещо, здравословно.
Вашата филмография е изключително богата – не само жанрово, но и тематично. Все пак – къде се чувствате най-уютно?
Правенето на филми е особено занимание, което увлича. То е като страстта на някои хора към решаването на ребуси или на шахматни задачи. Колкото по-трудни са задачите, толкова по-голямо е удовлетворението, че си се захванал с тях.
Работата ни със Светла като съсценаристи, сърежисьори, съмонтажисти и съпродуценти беше интересен опит. Всяка една от тези професии е монологична, а трябваше да го караме "дует".
Какъв е следващият ви проект? Завръщате ли се към историческите филми или да очакваме нещо друго?
Имаме със Светла да довършим още два документални филма. В единият се разказва за децата от едно село в Странджа. Другият е за един монтьор, истински факир, който може от нищо да направи всичко. Трябва да завърша и игралния филм "Залог", действието в който се развива в края на 19 век. Както би казал Гошо: "Бийте се до последно, а после продължавайте!"
Автор: Неда Ковачева
