Даниел Пенев
Фондация „Работилница за граждански инициативи“
„Въображението е по-важно от знанието“, е казал Алберт Айнщайн преди много години, провокирайки ни да оценим практически неограничения потенциал на човешкия мозък да ражда идеи и да моделира реалността според фантазиите си.
През 2020 г. знанието е много по-достъпно, отколкото e било по времето на немския физик, и това прави думите му още по-валидни.
Първата добра новина е, че въображението е универсална способност. Тя просто е притаила дъх в някое кътче на главата ни и чака да я открием и впрегнем в действие.
Втората добра новина е, че все повече български учители преосмислят начина си на работа в стремежа си да подготвят учениците си за живота, който ги очаква извън класната стая.
Иван Николов, Теодора Димитрова и Димитър Желев са представители на този разрастващ се отбор от учители новатори. Те обожават работата си, ежедневно подхранват собственото си любопитство и това на децата, на които преподават, и им помагат да придобиват знания и умения по естествен път чрез разнообразни творчески занимания.
Първото българско царство във вид на стоп-моушън анимация
Художник, режисьор и оператор, Иван Николов е един от съоснователите на Център за демократично учене (ЦДУ), където преподава визуално изкуство и кино. Преди няколко години деца от курса по история предлагат на Иван да направят анимационен филм за хан Кубрат. Той прегръща идеята им, без да предполага, че така поставя началото на поредица от късометражни стоп-моушън анимационни филми на тема Първо българско царство.
В този пример за прилагането на метода на проектно базираното учене децата имат водеща роля във всеки етап от продукцията на филма, а Иван е повече ментор, отколкото наставник.
„Заедно с екипа правим работното време [и очертаваме] ролята на всеки – дали ще работи с компютъра, дали ще монтира, дали ще анимира фигурките, дали ще работи по декорите, дали ще брои кадрите, дали ще участва на някакво ниво в организацията“, обяснява Иван. „Това е смисълът на този процес – да сложим заедно рамка, която заедно да удържаме. [Всеки ученик] трябва да припознава [своя] ангажимент. Всеки би казал: „Добре, като [на детето] му стане трудно, то ще иска да ходи да си играе на двора“. Обаче се получава така, че през интереса [си] детето с лекота успява да положи усилие отвъд това, което си представяме. Децата надхвърлят търпението, с което разполагат, удържат си ролите и се върви в посока те да стават все по-фокусирани и да познаят усилието, ама не външно мотивираното усилие, а сами да могат да си седнат на дупетата [и да се трудят]. Те много порастват в този процес.“
За героите на филмите се използват лего човечета, които децата преобразяват в исторически фигури с пластилин и други подръчни материали. С пластилин изграждат и декорите.
Първият филм, „Хан Кубрат“, е с продължителност от три минути и е заснет с три кадъра в секунда. Вторият филм, „Хан Аспарух“, който е създаден от деца от водения от Иван курс по кино, надгражда върху първия. Той продължава близо пет минути и половина и е заснет със седем кадъра в секунда, като за пресъздаването на историческите събития са използвани 230 лего фигурки.
Убеден, че проектно базираното учене е сред най-ефективните методи на преподаване, Иван започва да развива още по-целенасочено този проект.
Иван и петнайсетина момичета и момчета започват да работят по третия филм, който е за хан Тервел. Впоследствие проектът получава финансова подкрепа в рамките на третото издание на социалната инициатива „Ти и Lidl за по-добър живот“, която Лидл България провежда в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“ и Български дарителски форум (БДФ).
Благодарение на тази подкрепа екипът, работещ по „Хан Тервел“, действа още по-мащабно. Закупени са техника за осветление и софтуер за стоп-моушън анимация, какъвто, по думите на Иван, използват световните лидери във филмовата индустрия. С този софтуер децата и менторът им могат да откриват и изчистват грешки още по време на снимките, а не чак при монтажа.
Автори на сценария на „Хан Тервел“, който се снима с 12-15 кадъра, са три момичета от курса по творческо писане в ЦДУ. След като разписват текста, те получават обратна връзка от Иван и другите деца и на базата на предложенията им го редактират, така че историята да е увлекателна и да може да се заснеме и анимира с наличните ресурси. Чрез тази дискусия децата се учат да намират баланс между въображение и прагматизъм, обобщава учителят.
Подкрепяйки се взаимно, децата неусетно придобиват нови знания и умения и си изграждат здравословни навици, казва Иван. Те затвърждават и задълбочават знанията си по история, но наред с това се запознават с особеностите на киното, анимацията и творческото писане, научават се да общуват ефективно и придобиват дисциплина и чувство на отговорност към себе си и към другите.
„За мен като учител най-магичната и най-смислената част е, че наблюдавам как децата се превъзмогват, как се учат да общуват и да си партнират“, споделя Иван. „Когато [виждам как] един екип от пет-шест деца си разпределят задачите, как се организират и как си движат нещата, [вътре в мен] всичко пее.“
В зависимост от задачите си някои деца усвояват и нови технологии. Едно от децата, което е само на 10 г., вече монтира на ниво студент първи курс и ръководи един от екипите, казва учителят по кино.
Работата по третия филм от поредицата върви по план до началото на март. Тогава Иван и учениците са принудени да сложат проекта на пауза заради извънредното положение във връзка с разпространението на коронавируса. До момента, в който преминават в режим на дистанционно обучение, те са направили 7000 снимки, но ги чака още много работа – както на снимачната площадка, така и в постпродукция. Планират да възобновят работата си по филма през септември и да го покажат премиерно през април следващата година.
