Историята в „НАЙ-ТЪРСЕНИЯТ ЧОВЕК“ е също и история на самия Хамбург.
Това е богат пристанищен град с историческо наследство, който отдавна приютява най-богатите европейски корабни магнати и чиито най-бедни райони претърпяват в момента процес на благоустройство. От векове той е посрещал емигранти, предимно от близката Турция и от Северна Африка. Но ролята му като град, в който терористите от 11 септември са замислили пъкления си заговор извън погледа на разузнавателните служби,създаде морална паника и недоверие към непознати.
„НАЙ-ТЪРСЕНИЯТ ЧОВЕК“ е история за страха. На кого можем да вярваме? От кого трябва да се боим? Този тъмнокож човек дали е приятел или враг? За създателите на филма е абсолютно наложително да заснемат филма в Хамбург.
„В романа всички локации са точно и конкретно описани, очевидно от човек, който познава мястото – казва Грюнерт. – Странно би било да преместим филма другаде. Възползвахме се максимално от голямото многообразие на Хамбург: пристанището, индустриалните райони. Получихме невероятна подкрепа от страна на общината, която ни даде възможност да използваме влакови линии, да затваряме гари, да снимаме в квартала с червените фенери, да затваряме тунели и да използваме покриви.“
Опитът по снимането в Хамбург е безценен за актьорския състав.
„Всичко наоколо съдейства на онова, което правиш – споделя Дефо. – Дори излизането на вечеря е като екскурзия на героя ти, защото си го представиш как влиза и се храни там. Представяш си го, че е зад ъгъла, защото цялото повествование се основава на Хамбург.“
„Приятно беше непрестанно да чувам немски диалект и да попадна в културата и на това място – твърди Макадамс. – Това е красотата да снимаш на същото място, където се развива действието във филма, а не да трябва да се преструваш. Беше голямо преимущество. Хамбург като пристанищен град има своя специфична атмосфера. Той е много либерален, притежава многолика култура и толкова много различни типове хора, които съществуват съвместно и се стараят да го правят в хармония.“
