Късно снощи (06.04.2017 г.) в препълнените зали на Националния археологически музей в София бяха открити изложбите „Златното съкровище от Надсентмиклош“ и „Езическа България. Власт и общество”.
В официалното откриване на събитието участие взеха вицепрезидентът на Илияна Йотова; министърът на културата в служебното правителство на Рашко Младенов; кметът и зам.-кметът на София Йорданка Фандъкова и д-р Тодор Чобанов; директорът на Националния археологически музей с институт към БАН доц. д-р Людмил Вагалински; Н. Пр. господин Роланд Хаузер, посланик на Австрия в България; Сабине Хааг, генерален директор на Музея за история на изкуството във Виена; акад. Юлиан Ревалски, председател на БАН. Сред официалните гости бяха десетки посланици и дипломатически представители на чужди посолства у нас, на администрацията, научната общност и бизнеса, съобщиха от Министерството на културата.
Директорът на НАИМ към БАН доц. Вагалински подчерта, че идеята на организаторите на изложбите е да се фокусира общественото внимание и в България, и в чужбина, върху старобългарската култура.
Снимка: БГНЕС
Вицепрезидентът Илияна Йотова призна, че е силно впечатлена, след като е видяла толкова много красота и изящество. Тя предложи да съдейства съкровищата в залите на НАИМ да бъдат включени и в изложбите по време на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. „Защото си заслужава да бъде видяно не само във Виена, не само в София, но и в колкото се може повече страни в Европа. Европа трябва да си върне правото и привилегията да събира народи и култури, да намира обединението чрез история, изкуство и наука”, подчерта още в приветствието си Йотова и поздрави организаторите на двете експозиции.
Министърът на културата Рашко Младенов сподели, че само преди месец вече е имал честта да присъства в австрийската столица на изложбата - „Първото злато. Ада тепе - най-древният златодобивен рудник в Европа“. „Тогава говорих за великия писател Елиас Канети, като пример за прекрасното развитие на двустранните отношения между България и Австрия. Днес, на прага на 2018 г., когато на България и Австрия предстои последователно да председателстваме Съвета на ЕС, ми се иска да припомня друг ярък пример от изключително успешното културно общуване между страните ни.
През 2007 г., в първите дни от присъединяването на България към голямото европейско семейство, точно Австрия ни съдейства да покажем в националната им библиотека изложбата „Българската възрожденска книга в културното пространство на Виена”, а в двореца „Порча” български творци за първи път имаха възможност да представят съвременна живопис. Ето, че активното опознаване, стремежът към разбиране, отвореният диалог в контекста на двустранните ни отношения, продължават и днес с нова, запомняща се глава в Златната книга на културното приятелство между България и Австрия”, подчерта министър Младенов.
Камерен ансамбъл „Св. Йоан Кукузел – Ангелогласният“ допълни атмосферата на събитието с прекрасни изпълнения на „Воскресения ден”, „Хвалите имя Господне”, „Достойно есть” и „Многолетствие - На многая лета”.
Снимка: БГНЕС
„Златното съкровище от Надсентмиклош“ е втората изложба от проекта „Златният път на Балканите през бронзовата епоха – Златото от Ада тепе: производство и разпространение“ между Националния археологически институт с музей (НАИМ) при Българската академия на науките (БАН) и Института за ориенталска и европейска археология при Австрийската академия на науките (ААН). В рамките на същия проект на 6 март т. г. в Музея за история на изкуството във Виена бе открита българската изложба „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа“. Съкровището e част от постоянната експозиция на Музея за история на изкуството във Виена.
Снимка: БГНЕС
Съкровището от Надсентмиклош или Над Сент Миклош (Голям Свети Никола) е открито през 1799 г. в областта Банат, днешна Румъния. То е съставено от 23 съда със съдържание на злато между 20 и 22 карата и общо тегло почти 10 килограма. Всички съдове са ковани, а украсата е изработена чрез изчукване в дълбок релеф.
Богатата колекция е намерена случайно от работник на двамата братя преселници от България - Христо и Кирил Накови. По-късно подарено от тях на император Йосиф II, за което си дело получават благородническа титла на името на града – Надсентмиклош. Точно копие на съкровището има в Националния исторически музей в София.
Притежанието на златните съдове се свързва с Първата българска държава и управителя на северозападния отвъддунавски комитет на България, днешен Банат.
