Създаден е Клуб за подкрепа на гласността и преустройството

На 3 ноември 1988 г. е Клубът за подкрепа на гласността и преустройството.

История

Клубът за подкрепа на гласността и преустройството, заедно с Обществения комитет за екологична защита на Русе, е от първите дисидентски организации в Народна република България.

Още: "Ще отговаряте пред българския народ за национално предателство": Дъщерята на Желю Желев с призив към Румен Радев

Инициатор на проекта

Учреден на 3 ноември 1988 г. в 65-а аудитория на Софийския университет. Инициатор на проекта е Желю Желев, който още от 1986 – 1987 г. работи по подготовката на Клуба, като намира подкрепа в противници на тоталитарната система като Искра Панова (набира привърженици успоредно с Желев), Евгения Иванова, Антонина Желязкова, Георги Мишев, Марко Ганчев, Радой Ралин, Петко Симеонов, Невена Стефанова, Блага Димитрова, Мария Бойкикева, професор Николай Василев, Христо Радевски, академик Кирил Василев, кинорежисьора Дучо Мундров, изявения български физикохимик Алексей Шелудко. Мнозина от учредителите (общо 80 души, като на самото учредяване се присъединяват още 40) са членове на БКП, а някои и активни борци против фашизма и капитализма като Чавдар Кюранов, Брайко Кофарджиев, Борис Спасов и др.

Програмна декларация

През септември 1988 г. Желев подготвя Програмната декларация. През октомври в Чуйпетлово тя се прочита и обсъжда, за секретарки на Клуба се избират Евгения Иванова и Росица Антонова и се определя, че председателите ще ръководят на ротационен принцип. На 3 ноември се приема Учредителната (програмната) декларация, избира се Управителен съвет, полагат се принципите на функциониране на Клуба и се прочита списъкът на учредителите. Учредителната декларация се изпраща до ЦК на БКП, творческите съюзи и средствата за масова информация.

Още: В София ще нарекат площад на името на Желю Желев

Първият председател на ротационен принцип на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството е Мария Бойкикева. По уговорка всеки трябва да председателства по азбучен ред на фамилните имена, за по два месеца.

Дейност на клуба

Основната дейност на Клуба се състои в приемането и разгласяването на декларации и становища по общополитически въпроси, в които рязко се критикува властта на Тодор Живков. Клубът, заедно с другите неформали, застава в защита на правата на българските мюсюлмани и се обявява против така наречения Възродителен процес. Членовете на Клуба проявяват голяма активност по западните радиостанции, като особен отзвук имат есетата на Блага Димитрова и Марко Ганчев.

Клубът се състои от 6 секции, които се занимават с открояващите се обществени проблеми в социалистическа България: икономическото състояние; човешките права и гражданските свободи; демографските проблеми; екологията; проблемите на българската култура; нерешените проблеми на българската история.

Още: Бившата секретарка на Желю Желев живее в потресаваща мизерия