На днешната дата през 1886 година е извършен неуспешният опит за преврат и детрониране на княз Александър Батенберг.
Като основна причина за преврата е сочен провалът на т.нар. Режим на пълномощията, чрез който Батенберг суспендира Търновската конституция и управлява с подкрепата на руския император Александър III. Русия обаче променя политиката си спрямо управлението на Батенберг, а слуховете, че Сърбия готви ново нападение срещу България убеждават симпатизиращите на Руската империя български офицери да поведат преврат срещу Батенберг. Действията им се подкрепят от руското военно аташе в България.
Начело на заговора са началникът на Военното училище майор Петър Груев, заместникът на военния министър, капитан Анастас Бендерев, и още двама офицери от военното министерство – капитаните Радко Димитриев и Георги Вазов.
В нощта на 8 срещу 9 август части на Струмския полк и юнкери от Военното училище влизат в София, неутрализират останалите в града части и обкръжават княжеския дворец. Александър I е арестуван и принуден да подпише указ, с който се отказва от трона. Още същата сутрин той е отведен към Оряхово и оттам с кораб по Дунав до руското пристанище Рени.
Организаторите на преврата нямат ясни планове за следващите си стъпки. Те се надяват да съставят правителство, включващо всички политически партии, но се сблъскват с отказа на Каравелов и други водещи политици. Привечер, след консултации с руското външно министерство, е обявен съставът на временно правителство от русофили, начело с митрополит Климент Търновски.
На 22 август повечето от войсковите части в страната полагат клетва за вярност към новото правителство. Още на същия ден обаче се появяват първите сведения, неблагоприятни за детронаторите. Председателят на Народното събрание Стефан Стамболов, който в този момент се намира в Търново, се обявява остро срещу преврата. Майор Никифоров отказва да участва в правителството и настоява да бъде изваден от състава му. Плевенския полк, намиращ се в Ловеч, отказва да признае новото правителство, а в Севлиево либералите провеждат демонстрация срещу преврата. Във Варненския полк офицерите отстраняват командира си, подкрепил преврата. А началникът на Пловдивската бригада подполковник Сава Муткуров също се противопоставя на преврата и точно той, с подкрепата на Стамболов, става главнокомандващ на българската армия. Това се случва на 23 август.
По нареждане на Стамболов Муткуров изпраща до ръководителите на преврата и до временното правителство ултиматум да се откажат от постовете си до 24 часа под страх от смъртно наказание. На 24 август привържениците на преврата остават изолирани в София и Шумен, след като командването на бригадата във Видин се отмята от правителството на Климент, а командирът на Сливенската бригада, майор Аврам Гуджев, е арестуван.На същия ден с посредничеството на управляващия руското генерално консулство в София е съставено ново правителство начело с Петко Каравелов.
Каравеловото правителство получава признание и обещание за сътрудничество от Русия, но не и от водачите на контрапреврата в Търново и Пловдив. Страхувайки се от гражданска война и чужда окупация (като заплаха се разглеждат Русия, Турция и Сърбия), Каравелов и колегите му искат отлагане на решението за възстановяване на Батенберг на престола до свикване на Велико народно събрание, а междувременно страната да се управлява от регентство. Стамболов, който се опасява от диктатура на пловдивските военни, отхвърля това предложение и кани княза (изведен от детронаторите от България и пристигнал в Лемберг, Австро-Унгария) да се завърне в най-кратки срокове в страната. На 28 август председателят на Народното събрание издава нова прокламация, в която се обявява за наместник заедно с Петко Славейков и Георги Странски, и нарежда на пловдивските войски да завземат София. Последното става на 29 август, след безкръвното оттегляне на войските на преврата и оставката на кабинета Каравелов. Седмица по-късно Струмският и 1-ви артилерийски полк са разоръжени и разформировани в Кюстендил.
Александър Батенберг е посрещнат в България на 29 август, но управлението му трае още само девет дни. След последен, безуспешен опит за помирение с руския император, на 26 август князът абдикира и напуска окончателно България.
