На 19 август, 1991 година в СССР е задържан под домашен арест тогавашният президент на страната Михаил Горбачов във Форос, Крим. Това е най-радикалната стъпка в т.нар. августовски пуч, с който ЦК на КПСС опитва да отстрани Горбачов от поста му и да спрат перестройката. Превратът продължава до 21 август и завършва с провал, но събитието оказва такова влияние, че де факто води до разпадането на СССР и до забраната на КПСС.
Основната цел на заговорниците е „недопускане на разпад на СССР“, който разпад, според пучистите щял да започне на 20 август с.г., с подписването на първия документ от съюзния договор, превръщайки СССР в конфедерация на независими държави. Документът трябвало да бъде подписан на 20 август, между представители на РСФСР и Казахстан, а другите републики трябвало да се включат до 22 октомври 1991 година.
За водач на заговорниците е сочен Генадий Янаев, но по мнение на много аналитици, зад пуча стои Владимир Крючков. Крючков ръководи КГБ в периода 1988 – 1991 година. Заради участието си в пуча е арестуван по обвинение в държавна измяна и остава 16 месеца в следствен изолатор. В крайна сметка получава амнистия от Държавната дума през 1994 година.
Заговорниците избират за ден на пуча, седмицата в която Президента се намира в отпуск, и обявяват временното му отстраняване от длъжност "по здравословни причини".
Комитетът разчита за военна подкрепа на силите на специалните части към КГБ - „Алфа“, войските на Министерството на вътрешните работи (МВД), Тулската дивизия, Таманската дивизия и Кантемировска дивизия на Съветската армия). Всичко в Москва са въведени около 4,000 военнослужещи, 362 танка, 427 бронетранспортьора и БМП. Допълнителни части били прехвърлени в района на Ленинград, Талин, Тбилиси и Рига. Командват ги генералите Павел Грачов и неговия заместник Александър Лебед. При това Грачов поддържал телефонна връзка, както с Дмитрий Язов, така и с Борис Елцин.
Въпреки желанието на пучистите заговорниците нямат пълен контрол над военните части, затова още в първия ден на преврата, части от Таманската дивизия преминават на страната на защитниците на Белия дом. Там бъдещият президент на Русия Борис Елцин, от купола на един от танковете, яростно разкритикува опита за преврат. С охраната на спецчастите от Алфа, Елцин влиза в 9 часа сутринта в Белия дом и заедно с ръководството на РСФСР организира Център за съпротива на преврата. Противопоставянето на решенията на Комитета се превръща в многолюдни митинги в Москва и Ленинград, проведени около Белия дом, Краснопресненски площад и Марийнски площад в Ленинград.
Информационна поддръжка на заговорниците оказва Държавното радио — в течение на три денонощия емисиите новини включват съобщения за разобличаване на различни актове на корупция и на нарушаване на държавните закони, извършени в рамките на реформаторския курс.
По заповед на Държавния комитет за извънредно положение т.е. на превратаджиите е проведена подготовка за превземане на сградата на Белия дом от групи със специално предназначение на КГБ. Някои от генералите, които са на пряко подчинение на министъра на отбраната Дмитрий Язов, започват да изказват съмнения за целесъобразността на пуча. Генерал Александър Лебед преминава на страната на защитниците на Белия дом. На 20 август командирите на специалните части „Алфа“ и „Вимпел“ Карпухин и Бесков молят заместник-председателя на КГБ Агеев да отмени операцията. На 21 август частите от „Алфа“ отказват да вземат участие в атака срещу Белия дом. Щурмът е отменен.
На 22 август Михаил Горбачов се връща от Форос в Москва. Членовете на Комитета са арестувани. В директен ефир Елцин, в присъствието на Горбачов, подписва Указ за прекратяване действията на КПСС, на територията на РСФСР.
