На 15 август 1914 година е изграден прочутият Панамски канал. Той пресича Панамския провлак в най-ниската част от територията на Панама, като по този начин свърза Тихия океан с Атлантическия океан. Панамският канал разделя земите между Северна и Южна Америка. Той улеснява предвижването в този район и се определя като едно от Седемте чудеса на модерния свят. Изграждането на Панамския канал се оказва един от най-трудните строителни проекти на 20.век. Днес каналът функционира безпроблемно и продължава да се използва за целите на съвременното корабоплаване.
Според исторически проучвания, първото споменаване на канала е през 1534 година. Тогава испанският крал Карл V нарежда да се изследва районът около Панамския провлак. Той цели изграждането на стратегическо трасе, което ще улесни преминаването на кораби между Испания и Перу, като в същото време ще осигури преимущество на испанците в мореплаването. Плановете на Карл V се осуетяват и до строеж на трасето така и не се стига. През годините се правят много опити от различни държави за изграждането на транспортна връзка в този район. Поради неблагоприятните климатични условия, всички опити завършват с провал. Треската за злато, която обхваща Калифорния през 19.век, отново подновява интереса към създаването на трасе между Тихия и Атлантическия океан. Това е причината през 1855 година да се изгради Панамска железопътна линия. ЖП трасето допринася за развитието на търговските връзки и определя разположението на бъдещия канал. Същата година британският инженер Уилям Кениш прави геодезически изследвания в региона и изготвя проект, в който начертава трасето на канала. Той представя своята концепция на правителството на САЩ, но американците отказват да започнат изграждането на трасето.
През 1879 година френска фирма се престрашава да купи проекта за Панамския канала. Същата година започва строителството на канала. Според френското правителство прокопаването на Панамския канал ще осигури геостратегическо предимство на Франция. През този период Германия има силни позиции във Венецуела и контролира преминаването на кораби по Атлантическия океан. С изграждането на канала, Франция ще си осигури преимущество пред немската държава и ще развие своето търговско влияние в Южна Америка. Фирмата, която прокопава Суецкия канал, се заема с реализацията на проекта. Поради лошите геологични условия в района, изкопните работи бележат провал. Наклонът на изкопа не е подходящ за особеностите на местната почва и често се предизвикват свлачища от поройните дъждове. До 1888 година френската фирма е похарчила над 300 милиона долара за прокопаването на канала, като е свършена едва една трета от работата. Друг проблем, с който се сблъскват френските предприемачи е високата смъртност сред работниците. През този период на територията на канала избухва епидемия от малария и жълта треска. Компанията няма финансовите ресурси, за да се справи с разразилата се криза и в края на 1888 година фалира. Тя обявява цена от 100 милиона долара за продажба на незавършения проект.
През 1901 година САЩ проявява интерес към построяването на канала. През този период американското правителство сключва договор с Великобритания и има намерение да започне изграждането на канал в Никарагуа. Американският президент Теодор Рузвелт смята, че военният флот ще може да се предвижва много по-бързо, ако се осъществи изоставеният проект на французите. По това време Панамският провлак се намира на територията на днешна Панама, но се определя като част от земите на Колумбия. В началото на 20.век в Панама избухва революция и през 1903 година панамската държава обявява своята независимост. В края на същата година, американското правителство купува незавършения проект от Франция. Цената на проекта включва техническото оборудване и направените изкопни работи. През 1904 година американският инженер Джон Стивънс е нает да завърши прокопаването на канала. Той променя концепцията на първоначалния проект и започва изграждането на шлюзове. Стивънс взривява ненужните скални участъци с динамит и построява транспортна лента, която извозва скалните парчета. Работният процес се ускорява изключително много – за един ден американците вършат работа, колкото французите за цял месец. Постепенно изграждането на канала се индустриализира и привлича все повече работници.
На 15 август 1914 година, две години преди крайния срок, Панамският канал е завършен. Първият мореплавателен съд, който преминава през него е товарният кораб „Анкон”. Откриването на канала съвпада с избухването на Първата световна война и намаляването на трафика на кораби от Европа. Това е причината през първите 6 години през канала да преминават сравнително малък брой мореплавателни съдове. След официалното откриване през 1920 година, броят на преминаващите кораби се увеличава до 5000 годишно. Панамският канал е дълъг 81,6 км., дълбок е 12,5 м. и разполага с широчина от 150 м. Той има 3 системи от шлюзове, а в рамките на едно денонощие през него преминават близо 50 кораба. От своето построяване до 1999 година, Панамският канал се ръководи от правителството на САЩ. В началото на 2000 година е създадена специална панамска правителствена агенция, която контролира дейността на канала. Днес Панамският канал се използва като основна връзка между Тихия и Атлантическия океан. Той се определя като едно от най-добрите модерни изобретения.
