Чатбот във Viber, който да даде възможност на учениците да споделят за проблемите с насилието в класната стая, вече заработи. Направен е от Андриан Георгиев и фондация „Future Perfect”, която разработва серия от дигитални инструменти, които да бъдат от помощ в различни ситуаци. Ето какво ни сподели Андриан в рубриката ни "Човекът от бъдещето".
Заработи ли вече вашият чатбот против насилието в училище? Какво представлява той и как може да помогне за решаването на този проблем?
БОТкрепа е наличен във Viber на този адрес или като потърсите “Боткрепа” в търсачката на приложението за телефони Android, iOS и декстоп.
За две седмици БОТкрепа е последван от над 100 потребители. Това е нов тип инструмент в борбата за елиминиране на насилието и тормоза в училище. А възможността да го направя дойде след като бях одобрен от Vivacom регионалния грант - без тяхното финансиране ботът нямаше как да заработи.
Ботът е насочен за ученици на възраст над 13 г., учители и родители.
Учениците ще намерят в БОТкрепа съвети за безопасност в училище и интернет среда, както и контакти за помощ в случай, че са жертва на тормоз или са станали свидетели на насилие.
Чрез БОТкрепа родителите могат да научат признаците, които показват, че детето им е жертва на тормоз, както и какво да предприемат, ако разберат, че детето им тормози други деца.
Учителите ще открият в БОТкрепа идеи за занимания в класа с цел превенция и насоки за разговори с родителите и учениците при случай на тормоз или насилие. През бота учителите могат да се запишат за обучение за превенция на насилието в училище. Също така в бота има контакти на специалисти, които учителите могат да поканят в час на класа, за да разкажат на децата как да различават играта от тормоза, къде да потърсят помощ и т.н.
Проблемът с физическия, психическия и онлайн тормоз сред учениците става все по-тревожен, особено в условията на глобалната пандемия.
По данни от международното изследване PISA 2018 всеки трети ученик в България е бил обект на тормоз, а всеки пети е бил удрян от други ученици поне няколко пъти в месеца. Според проучване, направено по поръчка на УНИЦЕФ в България през 2019-2020 насилието най-често се наблюдава сред децата в училище (38,3%), следвано от това в общността (37,6%) и у дома (30,9%).
Андриан Георгиев
Имате и друг бот, който е свързан с домашното насилие - бихте ли разказали и за него?
По време на пандемичната 2020 г. в медиите спорадично излизаше информация, че горещите телефонни лиии и кризисните центрове регистрират огромен брой сигнали от жертви на домашно насилие. Разговаряхме със специалисти, работещи “на терен”, които споделиха, че по време на самия локдаун хората са ги търсили по-рядко, тъй като са били затворени вкъщи със своя насилник и са нямали възможност да потърсят помощ. Същинският бум в броя сигнали е след края на локдауна, когато ограничителните мерки са облекчени и хората могат необезпокоявани да потърсят помощ от специалист.
Затова решихме да разработим Viber бот “Силна”, който да предоставя възможно най-текущата информация по темата директно в телефона, без да се налага хората да търсят в Google и най-важното преди да им се наложи да наберат горещите телефонни линии или телефон 112. Абонатите на бота могат да се осведомят за своите права в случай, че пострадат от насилие, какви са конкретните стъпки за подаване на молба за защита и къде да потърсят спешна медицинска помощ на територията на Столична община. “Силна” предоставя бърз достъп и контакти до денонощните телефонни линии и центрове в България за всички нуждаещи се от незабавна закрила. В бота има образователни материали за цикъла и формите на насилие, каква отговорност носи извършителя и какви действия би предприела полицията, след като бъде подаден сигнал за домашно насилие.
Нашият бот извършва първична превенция и няма как да реши сам по себе си проблема с домашното насилие. Необходимо е държавата да се задейства, защото особено последната година тя е абдикирала от този проблем. Бих искал да припомня за законопроекта на Министерство на правосъдието за изменения в Закона за защита от домашното насилие, който от януари 2021 г. стои на трупчета. Нито един парламент досега не го припозна като приоритет, а това е законопроект, който предвижда редица подобрения в нормативната уредба. Сред тях е създаването на централен регистър с данни за жертвите и извършителите (например колко от тях са жени, мъже, деца, възрастни, хора с увреждания), каква е историята на престъпленията и т.н. Когато нямаме данни за домашното насилие, няма как да се извърши анализ, а когато няма анализ не могат да се предприемат работещи мерки за елиминиране на проблема.
Вижда, се чат ботовете всъщност могат да бъдат прилагани в много различни социални ситуации; защо те са предпочитаният технологичен инструмент за вас?
Избрахме платформата на Viber, защото приложението се намира на над 90% от всички смартфони в България. Това означава, че за да ползват нашите ботове от хората не се изисква да свалят допълнителен ап или да се регистрират. Освен това българският екип на Rakuten Viber е много отзивчив и има траен ангажимент към промотирането на социално значими проекти сред аудиторията на приложението.
Ботът е анонимен, не събира лични данни за потребителите, при нужда може лесно да се изтрие, както се изтрива контакт във Viber.
Със сигурност самите чат-ботове са все още на много ранен етап - някакъв прототип на нещо много по-съвършено и с много по-богати възможности в бъдеще. Как според вас този тип “общуване” би могло да развие след време - не след 1 година, а да кажем 5 или повече?
В момента ако напишете нещо на “Силна” и БОТкрепа, за жалост те няма да ви отговарят. Причината е, че не разпознават естествената реч. Все още няма или поне аз не знам да съществува изпитан и надежден програмен код, който автоматично да разпознава думи от българската реч, да обработва тяхното значение и да върне смислен отговор. Допълнителен проблем създава широко разпространеното писане на шльокавица. А и подобно на книжовния език самата шльокавица също се развива, например ако преди пишехме 6 вместо ш, сега по-често се пише sh. Тоест за алгоритмите има допълнителни затруднения в разгадаването на смисъла на българската реч, които са спестени на програмистите, работещи с разпознаването на думите от английския език, например.
В ЮАР, която е една от страните с най-много случаи на домашно насилие на глава от населението, от няколко години има Facebook Messenger чатбот, който разбира написаното от жертви на тормоз и връща смислени отговори. Така че това е естествената посока за развитие на нашите ботове.
Какви са в широк хоризонт големите технологични открития, които бяха най-важни за вас от изминалата година? И кои са онези, които очаквате?
Не мога да направя широк обзор, но следя с интерес развитието в сферата на машинното самообучение, което намира все повече приложения в реалния живот.
В китайския град Шънджън например има светофари, свързани с камери за лицево разпознаване, някои от които разпознават човека и през маската. Ако китайски гражданин опита да пресече улицата неправилно, още преди да стигне отсрещния тротоар, системата може сама да изтегли от сметката му сумата за глобата за неправилно пресичане, защото е обвързана с телефонния номер.
Специфичното за парадигмата на машинното самообучение е, че най-често разработчиците знаят или поне смятат, че знаят конкретното решение на проблема, който искат да решат, но не знаят как точно да стигнат до него. Затова те захранват алгоритмите с много данни и предварително задават резултата, който искат да постигнат. От алгоритмите се очаква сами да изработят правилата, инструкциите, пътя, по който да стигнат до решението на проблема. Това поставя морални въпроси пред разработчиците като дали са запознати с всички последици от заявеното от тях решение, тъй като алгоритмите са програмирани неминуемо да намерят пътя до исканото решение.
Затова трябва законодателната рамка да се движи заедно с напредъка на изкуствения интелект. И е необходимо повече програмисти да преминат обучение по етика или поне да проучат насоките за отговорно ползване на AI, разработени от някои правителства.
