Казвам се Виолета и съм на 39 години. Женена съм и имам две деца. Собственик съм на малка фирма и смятам себе си за добра съпруга и майка. И все пак свекърва ми не мисли така.
Когато се оженихме със Славчо, той вече работеше, докато аз завършвах университет. Така се случи, че с моята диплома се появи и Александра, първата ми дъщеря.
С Александра дойдоха и безсънните нощи, постродилната депресия и много нови задължения и тревоги. Самата не знам как, но добих нови сили и успявах да отглеждам здраво и щастливо дете, апартаментът винаги да бъде чист и яденето винаги на време да излиза от фурната, когато Славчо ще върне от работа.
Бях горда със себе си, защото станах истинска домакиня. После се появи Никола, второто ни дете и първороден син. Нищо не се промени, само имаше повече работа, но и тогава успявах да се справям с лекота.
Славчо имаше все повече работа, появиха се и бизнес пътувания, виждахме се все по-рядко, но от друга страна имахме повече пари.
В един момент, докато миех прозорците, успивах детето и гледах яденето да не загори, ми дойде идеята да започна малък бизнес в интернет. Славчо ме подкрепи морално и финансово, затова започнах да работя всеки ден, когато успивах децата си.
За две години работата в интернет се увеличи, така че бях принудена да наема най-добрата ми приятелка Анна, а след това наех и сестра ми Анджела.
Какво мога да ви кажа … Имах толкова много работа, че не ми оставаше време да се посветвя на домашните задължения.
Апартаментът ставаше все по-запуснат, а прозорците бяха толкова мръсни, че спрях да каня гости у дома. Това се случваше до момента, в който прочетох в интернет статията “Как да измиете прозорците по лесен начин”. Дойде ми на ум да помоля съседката Саня, както знае и умее да измие прозорците.
Саня почиства апартаменти от години, но никога не ми е хрумвало да я помоля за нещо подобно, защото винаги съм искала да бъда добра домакиня.
Свекърва ми веднага се възмути с нейните поговорки в стил: “Чужди ръце сърбеж не чешат” и че най-добре би било да намаля работата и да се посветя на дома, ако вече не успявам да ги съвместявам.
Реших да опитам със съседката, така че я повиках. Саня работи цял ден, а апартаментът отново беше тип-топ. Когато й платих и я изпратих, направих подробна проверка.
Докато гледах прозорците, разбрах, че никога повече няма да хвана кърпа в ръцете си. Бях толкова наивна и глупава. Доказвах се на съпруга ми, свекърва ми, приятелите ми. Исках да бъда добра домакиня. Апартаментът да бъде съвършено чист и подреден.
На всичко отгоре се опитвах да поддържам линия и да бъда красива за мъжа ми. В 10 вечерта вече бях мъртво уморена, а Славчо имаше чист апартамент, хубаво ядене, здрави деца и труп на жена в леглото.
Когато всичко се вземе и пресметне, работата на домакинята е толкова невидима и така подценявана. Единственото, което жената може да получи: разширени вени, високо кръвно… да не изброявам огромния списък “отличия и ордени”.
В своя бизнес влагах четвърт от енергията, която ми беше необходима за оправяне на апартамента и повярвайте ми, скъпи мои, се изплати и преплати!
Вместо Сизифов труд, посвещавам времето си на децата и на мъжа ми. Свекърва ми отдавна вече не коментира. Може би “Чужди ръце сърбеж не чешат”, но със сигурност фантастично мият прозорци и изсмукват прах!
