Архиепископ Лука, в света Валентин Феликсович Войно-Ясенецки, е роден на 27 април 1877 година. Завършва гимназия и "рисувално училище", а в 1903 г. и медицинския факултет на Киевския университет "Св. Владимир". Защитава докторска дисертация, работи като хирург в Ташкент и преподава в медицинския факултет. Оглавява катедрата по оперативна хирургия и топографическа анатомия в Държавния Туркестански университет.
През 1921 г. е ръкоположен за дякон, а след седмица и за йерей. Продължава да се занимава с хирургия. Две години по-късно приема монашеско пострижение и името на св. Лука - апостол, евангелист, лекар и художник.
През 1923 г. епископ Лука бил арестуван по обвинение в антисъветска дейност и заточен в Енисейск, Сибир.
И тук той продължил да се занимава с църковна дейност и да оперира, упорито събирал материали за отдавна замислените "Очерци по гнойна хирургия". След три години в заточение епископ Лука бил реабилитиран и се върнал в Ташкент. Катедралният храм в Ташкент бил разрушен. Епископ Лука започнал да служи като обикновен свещеник в църквата "Преподобни Сергий Радонежки", недалеч от своя кабинет. Но през 1930 година отново бил арестуван и изпратен в Архангелск - до 1933 г. През 1934 година излязло първото издание на неговите "Очерци по гнойна хирургия". За кратко книгата предизвикала огромен интерес и се изчерпила.
Спокойният живот продължил общо три години. Настъпила страшната 1937 година. На 13 декември епископ Лука бил арестуван отново и обвинен... в шпионаж.
В неимоверно тежките условия на затвора, разпитван постоянно ден и нощ, лишен от сън, с подути крака от дългото стоене, владиката започнал гладна стачка. Бил вече на 60 години. Две години неговото семейство не знаело нищо за него. В тежко здравословно състояние той прекарал четири години в килията и в лагерната болница. Не се предал духом и не признал скалъпените обвинения. Лагерът приключил със заточение в Сибир, в село Голяма Мурта.
Навсякъде владиката бил готов да се притече на помощ. Той лекувал и оперирал понякога с подръчни средства: нож от кухнята, шлосерски клещи, зашивал раната с женски коси...
Приема Архиепископски сан в най-тежките за Руската православна църква времена, в епохата на жестоки репресии и гонения. От 1943 до 1946 г. преосвещеният Лука е последователно архиепископ на Красноярск, на Тамбов и Мичурин и на Кримска и Симферополска епархия.
Подобно на апостол Лука и той е лекар, художник и писател, написал и оставил книги на медицинска и духовна тематика. Особено интересна е книгата му "Дух, душа и тяло".
Представя се в Господа на 11 юни 1961 година. В този ден Църквата празнувала паметта на всички светии, просияли в Русия. Скоро на гроба на светителя Лука започнали да се случват чудесни изцеления.
На 22 ноември 1995 г. Светият Синод на Украинската православна църква (към Московската патриаршия) причислила Симферополския и Кримски архиепископ Лука към лика на поместно почитаните светци.
През 2000 година с решение на Архиерейския събор на Руската православна църква светител Лука Войно-Ясенецки е причислен и към лика на руските светии.
По времето на комунизма от ухо на ухо върви една мълва - за хирурга-архиепископ. Той поставял болния на операционната маса, прочитал над него молитва, прекръствал себе си, лекарите, сестрите или с йод помазвал мястото, където трябва да се реже и след това се хващал за скалпела. И неговите операции винаги били сполучливи: слепите проглеждали, обречените се съживявали. И всички заедно се чудели - науката ли помага, или Бог, заради Когото преследват и убиват?!
На пожълтелите снимки от съветско време може да се види облечен в расо старец с дълга посивяла коса. На гърдите - с панагия. Този човек е бил хем епископ, хем съветски професор. Почти четиридесет години е прекарал във времето на руския комунистически режим. По неговите книги са учили поколения съветски хирурзи. Произнасял е проповеди и заедно с това е чел лекции, изнасял е доклади на научни конгреси.
Хората били поразени от вида на хирург в расо. Пропагандата трябвало да се бори срещу очевидното - вярата и науката са съвместими.