Свети Яков Алфеев принадлежи към числото на славните и всехвални дванадесет апостоли Христови. Светата Църква го знае като брат на св. апостол и евангелист Матей.
След слизане на Пресветия Дух на Петдесетница, Яков Алфеев заедно с другите апостоли проповядвал словото Божие най-първо в Йерусалим и цяла Палестина, а след това и в редица близки и далечни страни. Бил заедно с апостол Андрей Първозвани в Едеса. Също ходил на проповед в Газа, Елевтеропол и по всички други, определени от жребия му места. Бил продължително време в Египет. Престоял доста време в град Острацин, където запечатал своите апостолски подвизи с мъченическа смърт. Бил разпънат на кръст.
В деветия век Теофан Никейски написал в чест на св. апостол Яков Алфеев канон, който сега светата Православна църква пее в деня на неговата памет. В тоя ден Църквата се обръща към християните с такива думи:
"Да възпеем с похвали, като богопроповедник, този който твърдо вложи в душите на благочестивите люде истините на мъдростта!"
Св. апостол Яков бе син на Алфей и брат на св. апостол и евангелист Матей, който отначало беше митар. Когато Господ Иисус Христос, въплътил се от Пречистата Дева Мария заради нашето спасение, започна да проповядва на народа Своето Божествено учение, Той избра в апостолско достойнство незлобиви и правдиви хора, за да ги изпрати да проповядват Евангелието по целия свят. Тогава Спасителят избра и св. Яков като достоен, и го постави в числото на Своите апостоли.
Така св. Яков стана един от 12-те апостоли - Христов служител, очевидец и проповедник на Неговото Божествено учение и верен Негов последовател.
Заедно с останалите ученици на Спасителя, в деня Петдесетница и той прие благодатта на Светия Дух, слязъл във вид на огнени езици, и излезе да проповядва Христа сред народите и да наставлява в пътя на спасението заблудилите се.
Той цял гореше от ревност по Бога и изгаряше с огъня на тази ревност тръните на безбожието, разрушаваше идолите и разоряваше капищата им. С Божията благодат, която пребъдваше в него, той излекува много хора от болестите им, изгонваше от тях злите духове и обърна към Христа голямо множество народ - заради това и бе наречен "Божествено семе". Наистина, той сееше в човешките сърца животворното Божие слово, насади вярата и се погрижи за израстването на благочестието.
Св. апостол Яков обиколи много страни и навсякъде благовестеше евангелското учение за Царството Божие. С цялото си усърдие той се трудеше като добър работник на Божията нива и събираше класовете на спасените човешки души, "за да се радват заедно и сеячът и жетварят" (Иоан.4:36). Така той през целия си живот носеше кръста си и вървеше по стъпките на своя Божествен Учител и Господ. Станал подражател на Христовите страдания, той последва Спасителя и в смъртта - беше прикован на кръст и предаде душата си на Бога.
Така Божественото семе - св. Яков, принесе стократен плод в Небесната житница и сега се насища там от съзерцаването на Божието лице, а и за нас изпросва същата благодат със своето молитвено ходатайство.
