Както вече стана традиционно в България, днес, 14 февруари, е ден с два празника - този на Трифон Зарезан и този на Свети Валентин.
Традиционно българският и с по-дълбоки корени е този на Трифон Зарезан - денят, в който реално усещаме, че пролетта не е далеч и денят, в който полагаме първа за годината грижа за лозите. Денят е празник на винарите, освен това исторически е свързан със соколарите и градинарите. Празникът е известен още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.
Традициите на Трифон Зарезан
Рано сутринта стопанката омесва хляб - пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се препича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича "зарязване". След това всички се събират и избират "царя на лозята". Едва тогава започва общо угощение.
"Царят" е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му.
Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: "Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!". Царят отговаря на благословията с "Амин". След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек.
Следващите два дни, наречени във фолклора "трифунци", се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните - за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците. Тя трябва да бъде приготвена с необходимото внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, за да приготви прясна пита. За целта са необходими единствено 1 кг брашно и 1 чаена лъжичка сол. Брашното се пресява, за да остане само най-чистото от него. След това трябва равномерно да се посоли и от него да се замеси тесто, като се прибавят 2 чаени чаши хладка вода. Тестото се меси докато започне да образува шупли. След това направената пита се изпича в добре загрята предварително фурна. След като питата е готова, се покрива с памучна кърпа, за да не изсъхне кората и? Като основно ястие по стар български обичай се препоръчва пълнена кокошка.
Свети Валентин
Според католическата традиция Свети Валентин е патрон на деня на любовта - 14 февруари, но от няколко века този ден се празнува от хора от цял свят с различни религии и култура.
Денят на влюбените се празнува масово в Западна Европа, а традицията на писане на "валентинки", подаряване на цветя и бонбони и пеене на серенади се е установила твърдо в съзнанието на повечето хора в тази част на света. Казват, че този празник е благодатен за производителите на картички, сладки и всякакви подаръци с формата на сърце.
Според традицията на английския двор в началото на XVII-ти век, на Свети Валентин младите мъже и жени си разменят пръстени и бонбони. Всяка жена може да отиде и да помоли мъжа, когото харесва да стане неин съпруг. Важното е, че мъжът няма право да откаже на една дама. Но, ако все пак сърцето му вече е заето, той трябва да й подари копринена рокля.
В Япония и Корея празникът датира от 1930 година. В Япония в Деня на влюбените подаръци получават само мъжете. Празникът за жените идва месец по-късно, на 14 март, а денят е наречен "Белият ден". Противно на Япония, в Корея съществува традиция на "Черния ден", в който всички самотни мъже се събират и се напиват.
В страстна Франция Денят на влюбените се изразява в разменяне на бижута и други романтични подаръци, а в Дания мъжете подаряват изсушени бели цветя. На този ден в Англия девойките се събират преди изгрев и поглеждат през прозореца. Първият човек, когото видят, става техен съпруг. В графство Дербишир момичетата обикалят църквата 12 пъти в полунощ и повтарят магическо заклинание. Според легендата след ритуала срещат истинската любов.
В Ямайка на този ден провеждат масови голи сватби, а на плажовете прииждат многобройни младоженци, решили да се врекат във вечна любов. В Бразилия Денят на влюбените се празнува на 12 юни. На този ден бразилките извършват магически ритуали, с които привличат ергените. В Израел Денят на любовта се чества в края на лятото. Момичето може само да предложи ръката си на момчето, което избере.
Германците свързват любовта с лудостта и считат Свети Валентин за покровител на лудите. На този ден се украсяват психиатричните клиники с гирлянди и цветя. Поляците вярват в чудотворната сила на любовта и затова считат за свой дълг да отидат на църква и да се помолят за семейно щастие.
Свети Валентин е забранен за мюсюлманите в Саудитска Арабия. Хората, които се докоснат до греха на този ден, са тежко наказвани. В магазините е строго забранено да се продават червени рози, плюшени играчки и лакомства във формата на сърца. Властите смятат, че "гибелната западна традиция" обърква умовете на младото поколение в Саудитска Арабия, като ги подтиква към грях.
А чия още памет почитаме днес - научете ТУК!
Източник: БГНЕС
