През първата година от царуването на нечестивия римски император Антонин, Гърция била управлявана от хегемона Савин. Християните от тракийския град Траянопол ежедневно се събирали в своя храм. Те отправяли горещи молитви към Бога, искайки мир и увеличаване на броя на вярващите, понеже по това време боящите се от Бога християни били твърде малко, а и те търпели бедствия поради гоненията. Император Антонин, който бил езичник и принасял жертви на нечистите идоли, повдигнал гонения срещу християните. По всички предели на своята държава той изпратил заповед да бъде умъртвяван всеки, който не желае да принася жертви на езическите богове. Когато царската повеля пристигнала в Тракия, хегемонът Савин се отправил към град Траянопол и определил за жителите на града ден, през който трябвало да вземат участие в празненството в чест на техния бог Дий. Празненството се наричало „лампадофория", тоест свещоносене и трябвало да започне три дни след пристигането на Савин в Траянопол.
В този град живеела една девойка християнка, на име Гликерия, дъщеря на Макарий, който преди бил римски антипат. Гликерия се преселила тук заедно с родителите си от Рим, а по-късно осиротяла.
Тук тя повярвала в Христа и се присъединила към християните. Заедно с тях ежедневно посещавала Божия храм и се молела усърдно на Господ Иисус Христос и на неговата Пречиста Майка, към която хранила особено силна любов като към Майката на Сина Божий. Подражавайки на Нейното непорочно девство, Гликерия обрекла себе си за невеста на Господ Иисус Христос.
Тя често поучавала християните, говорейки така:
Братя, сестри и отци, всички вие, които заменяте за мен моята земна майка! Чуйте ме: спомнете си на какъв Цар служим ние, Чий образ носим на себе си и с какво знамение се ограждаме. Нека се стараем всякак да изпълняваме и заповедите на нашия Цар, за да получим вечното спасение, което ще бъде дадено само на онзи, който мъжествено и честно изпълни всички задължения на християнското звание.
Християните отговаряли:
Ние всички сме готови дори в този час да дадем живота си заради нашия Господ.
А Гликерия им казвала:
Моля ви, помолете се за мене на Господа, дано Той ме подкрепи за подвиг заедно с вас, дано Той сподоби и мен да пострадам заради Неговото име. Помолете се за мене на Господа, да ме причисли към лика на Своите нетленни невести, които пребъдват в Неговия небесен чертог.
И християните се молели за нея.
На третия ден след пристигането на Савин в Траянопол започнало нечестивото езическо празненство. Всички езичници, жители на тоя град, се събрали заедно и със запалени свещи се устремили към капището на Дий. Като видяла, това блажената девица Гликерия пламнала от ревност за Христа, своя Господ Бог. Тя сторила на себе си кръстно знамение и бързо се отправила към капището на Дий. Там застанала пред езическото сборище и високо казала на хегемона:
- Честни хегемоне! Аз желая да започна жертвоприношението на истинския Бог. По своя произход аз съм по-благородна от всички жители на този град, понеже моят баща заемаше почетната длъжност антипат на славния град Рим. Затова подобава аз първа да принеса жертва на истинския Бог.
Хегемонът отговорил:
- Но къде е твоята лампада, с която ще запалиш жертвата си?
Света Гликерия отвърнала:
- Моята лампада е начертана на челото ми, тя е неугасима и просвещава всяка жертва, принасяна на истинския Бог.
Хегемонът обаче не разбрал казаното от Гликерия. Той се обърнал към нея и предложил:
- Добре. Приближи се и принеси жертва първа от всички.
Но светата рекла:
- Вечният Бог не иска да Му се палят лампади, разнасящи дим.
Затова заповядай на всички да загасят лампадите си, за да не се вижда този противен дим. Тогава ще видите моята непорочна жертва, която желая да принеса на своя Бог.
Хегемонът заповядал да угасят всички лампади.
Тогава Гликерия застанала на високо място така, че да я вижда целият народ, открила лицето си и показала на всички знамението на Христовия кръст, начертано на челото й; после се обърнала към народа:
- Виждате ли сега пресветлата лампада, сияеща на моето чело?
После вдигнала очи към небето, издигнала ръцете си и казала:
Боже всемогъщи, прославян от Своите раби, Който си се явил в пещта вавилонска на тримата отроци и си ги избавил от огъня, заградил си устата на лъвовете и си направил Твоя раб Даниил победител, разрушавайки идола на Вил, умъртвявайки змея и съкрушавайки бесовския образ на поле Деир! Ти, Иисусе Христе, Пречисти и Свети Агънче Божий! Моля Те, дойди ипомогни на мен, смирената Твоя рабиня, съкруши тоя идол, направен от човешки ръце, и унищожи тези мерзки и суетни бесовски жертви.
Докато светата се молела на Бога, внезапно ударил гръм, идолът на Дий паднал на земята и се разбил на дребни късове (той бил направен от камък).
Виждайки това, хегемонът и жреците изпаднали в ярост и заповядали на народа да я убият с камъни. Но камъните, хвърляни върху нея не я достигали, а падали около нея, като издигнали стена около светицата, я защитавали от езичниците. Нечестивите елини не познали Божията сила, а нарекли Гликерия вълшебница. Но тя им казала:
Силата Христова, действаща чрез мене, изобличава вашето заблуждение, помощта на моя Бог ще обърне в нищо всички мъчения, които ще измислите срещу мене.
Хегемонът заповядал да вържат Гликерия и да я отведат в тъмницата. На тъмничните стражи той наредил да я наблюдават внимателно, като рекъл:
Внимавайте добре да не би да избяга от тъмницата чрез своето вълшебство. Тогава ще каже, че нейният Бог я е избавил, а чрез това може да прелъсти мнозина.
Светата девица рекла на хегемона:
Безумни, нечестиви и безразсъдни човече! Нима не разбираш, че аз съм свързана със заповедите на моя Господ Бог и съм прикована с Неговия закон? Аз не мога да се освободя от тези приятни за мен окови, затова няма да бягам от страдалческия подвиг, към който се стремя сама и по своя воля заради Христа, моя Спасител.
След като изрекла тези думи, светата била отведена в тъмница.
Докато света Гликерия седяла в тъмницата, дошъл Божият иерей Филократ да навести Христовата затворница. Светата му казала:
Осени ме с кръстно знамение и като ме украсиш с това знамение като с помазание, се помоли за мен, дано угодя на моя Бог и Цар, Комуто ти служиш. Помоли се за мен, та като бъда оградена със знамението на честния кръст, да победя злобата на дявола.
Презвитерът осенил Гликерия с честния кръст и рекъл:
Нека ти помогне Христовото знамение; да бъде за тебе духовен мир Сам Христос, Който те помазва със Своята благодат, за да издържиш мъжествено своя подвиг.
Като укрепил Гликерия в Господа и я благословил с мир, Филократ излязъл от тъмницата.
Сутринта на другия ден хегемонът Савин се явил на царския площад, възнамерявайки тук да измъчва Гликерия. Извикал я пред своето съдилище и я запитал:
- Сега съгласна ли си, Гликерия, да принесеш жертва на великия бог Дий, на когото се покланя и принася жертви самият император?
Светицата отвърнала:
- Но как ще мога да се поклоня или да принеса жертва, след като вашият бог падна на земята и се разби на части, без да бъде в състояние сам да помогне на себе си? Аз зная само един Бог, Който живее на небесата, Който ми помогна да съкруша вашия нечист идол. На този Бог следва да се покланяме, да принасяме жертви и да благоугаждаме.
Хегемонът повторил:
- Принеси жертва, ако не желаеш да бъдеш подложена на мъчения.
Светицата отвърнала:
- Мен ще ме мъчи моят Бог, ако бих те послушала.
Хегемонът запитал:
Значи ти искаш да умреш?
Мъченицата отговорила:
Аз искам със своите телесни страдания да излекувам душевните си болести.
Тогава хегемонът заповядал да окачат светицата за косите на дървото за мъчения и да стържат тялото й с железни куки докато умре.
Слугите, които я измъчвали, изнемогнали. Хегемонът, като видял, че Гликерия победила мъките, измислени за нея, заповядал да я снемат от дървото и да я бият по лицето.
Мъчителите жестоко я биели по устата. Но изведнъж сред тях се явил ангел Господен, който тъй ги уплашил, че те изпопадали като мъртви на земята.
Тогава хегемонът заповядал да отведат мъченицата в тъмница и да я мъчат с глад и жажда в продължение на много дни.
След три дни хегемонът казал на своя трибун:
- Вземи пръстена ми и запечатай с него тъмничното отделение, в което е заключена онази вълшебница.
Трибунът веднага отишъл и запечатал вратата на тъмницата, като заповядал на тъмничната стража строго да следи да не би някой да донесе на мъченицата храна и вода. Но ангели Божии носели на светата мъченица храна и питие и укрепвали невестата Христова.
Няколко дни след това хегемонът, възнамерявайки да отиде в град Ираклия, дошъл в тъмницата да види Гликерия, понеже искал да я вземе със себе си. Видял своя печат на тъмничната врата и помислил, че тя вече е умряла от глад и жажда, защото много дни били изминали, откакто я заключили в тъмницата. Но като отворил вратата, видял светицата жива и освободена от оковите, а пред нея имало блюда (чист хляб, мляко и чаша с вода). Хегемонът бил изумен, но не разбрал, окаяният, че сам Бог хранел Своята рабиня. После хегемонът заповядал да изведат Гликерия от тъмницата и да я водят след него в град Ираклия.
Светицата била въведена окована в града, съпроводена от стражата.
Сутринта на другия ден хегемонът решил да я предаде на изгаряне, в случай че не принесе жертви на боговете. Извикал я пред своето съдилище и казал:
- Не си ли размислила, Гликерия, да принесеш жертва на нашите богове?
Светицата отговорила:
- В закона, даден ни от истинския Бог е написано: „Не изкушавайте Господа, вашия Бог"; тъй, че престанете да ме уговаряте. Вече ви казах, че изцяло съм се присъединила и служа на Христа, моя Господ и Бог, и се отричам от дявола, на когото ти служиш. Но ако аз съм съединена с Христа, ако съм обрекла себе си на Христос, то нима ти мислиш, че някога бих се отрекла от Христа, моя Бог и бих избрала смърт вместо вечния живот? Ти можеш да правиш с мен всичко, което ти е угодно, но аз презирам и ще презирам всички суетни земни блага, понеже желая да придобия небесни блага.
След тези думи хегемонът заповядал да хвърлят светицата в огнена пещ. Светицата била хвърлена в пещта. Но на часа от небето слязла роса и угасила пламъка.
Хегемонът, като мислел, че Гликерия чрез своето вълшебство не пострадала от огъня, заповядал да одерат кожата от главата й. Когато слугите на хегемона пристъпили към мъченицата, тя възкликнала към Бога:
- Господи Боже, Творец на светлината! Ти благоволи да процъфти правдата сред тия мъчения. Покажи на нечестивия хегемон Савин, че всеки, който твърдо се надява на Тебе и се уповава на Твоята сила, никога не ще се уплаши от мъченията за Твоето име, но ще желае дори още по-голям мъченически подвиг, за да възприеме по-славен мъченически венец. Прославям Те и Ти благодаря за това, че си открил вътрешното същество на моята душа, след като беше снета кожата от главата ми тъй, че осиявана от Твоята светлина, мога да кажа днес: „Отвори очите ми, и ще видя чудесата на Твоя закон".
Хегемонът видял поругание над себе си в тия думи и заповядал да отведат светицата в тъмница и вързана да я сложат на остър камък.
В полунощ слязъл ангел Господен в тъмницата, освободил Гликерия от оковите, изцерил раните й, възстановил напълно кожата на главата й така, че светицата била съвършено здрава и лицето й имало цъфтящ вид.
На сутринта хегемонът заповядал отново да я доведат за разпит. Когато тъмничният страж Лаодикий отворил вратата на тъмницата и видял светицата свободна от оковите, изпаднал в ужас. Той не познал Гликерия и като помислил, че тя е избягала, понечил да се убие, понеже се боял от гнева на хегемона. Но светицата му казала:
- Не си причинявай зло, защото аз съм Гликерия.
Стражът, обхванат от страх, рекъл:
- Имай милост, спаси ме, за да не умра от страх, понеже вярвам в Бога, Който ти помага.
Светицата му казала:
- Върви след Христос и ще се спасиш.
Стражът излязъл от тъмницата, окачил на себе си веригите, с които била окована светицата, и така се явил пред хегемона. Удивен, хегемонът го запитал:
- Какво си направил, Лаодикий? Къде е затворницата, която ти наредих да пазиш?
Лаодикий отговорил:
- Тя стои пред теб. През нощта я осия Божия светлина и я изцели ангел, пратен от Бога, който я освободи от оковите; тези окови аз надянах на себе си. Заедно с това ангелът я изцели от раните и тя възвърна първоначалната красота на своето лице. Като видях всички тези Божии чудеса, аз повярвах в Бога и желая да пострадам заедно с Гликерия.
Тогава хегемонът, разгневен, заповядал:
- Да бъде посечен с меч този безумец.
След това хегемонът заповядал да хвърлят светицата на зверовете.
Гликерия тръгнала към зверовете с веселие и радост, като на пиршество. Веднага пуснали срещу нея едра лъвица, която ръмжала страшно. Но като се приближила до светицата, тя тихо легнала пред нея и започнала да ближе нозете й.
Скоро била пусната друга лъвица, която се приближила до светицата и я ухапала, без да разкъса тялото й. Така Гликерия предала своята душа в Божиите ръце. Зверовете веднага се върнали в клетките си. В същия час хегемонът се разболял тежко - целият отекъл и така подпухнал, че умрял на улицата, преди да успеят да го отнесат в дома му. Епископ Дометий взел многострадалното тяло на светата мъченица Гликерия и го погребал на красиво място близо до Ираклия. Впоследствие от честните мощи на света Гликерия изтекло целебно миро, лекуващо най-различни болести за слава на Отца, и Сина, и Светия Дух, Единия Бог прославян в Троица, на Когото възнасяме слава, чест и поклонение, сега и винаги и во веки веков. Амин.
