Renault Captur 1,5 dCi: Изваяно във фитнеса тяло (тест драйв)

08 юни 2013, 14:05 часа • 176232 прочитания

Никога не съм разбирал смисъла на това да висиш час-два във фитнеса, за да вдигаш железа. Опитвали са се да ме убедят, че било много яко и разтоварващо, но никой от тези хора не виси на Сточна гара да прехвърля торби с цимент. Това също е яко и разтоварващо, полезно е и могат да се изкарат пари. Виж, разбирам защо голяма част от мъжете ходят на козметик за изгаряне луковиците на космите на гърдите си, бръснат си краката и лятото си обличат потниците с мускули. Ясно е: примамката става много ароматна и рибата кълве повече. По морето. Това вече е разбираемо за мен и смятам, че е съвсем естествен стремежът на един мъж да се харасва на протовиположния (не винаги е задължително) пол.

Също толкова естествено е желанието на Renault да привлече колкото се може повече клиенти, като отворят една изцяло нова в гамата си ниша – тази на компактните кросоувъри. Първият представител в нея е Captur, който мнозина побързаха да определят (пренебрежително) като назобан със стероиди Clio IV. От Renault обаче въобще не отрекоха това, напротив, потвърдиха го. Да, Captur използва платформата и общия контур на хечбека, като е с увеличен с 10 см спряно него клиренс.

Същите тези хора (вероятно и тук ще има такива, които веднага да изтъкнат този „недостатък“) побързаха да констатират, че това не може да е кросоувър, защото не се предлага във версия 4х4. Ок, констатацията е наложителна, но какво по-точно опровержение от конкретните факти: от всички продажби на малко по-големия и безспорен хит Nissan Juke, едва 3% се падат на 4х4 версията!

Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!

Тогава какъв е смисълът да правиш такава версия, която ще ти отнеме от другите предимства? Renault не е направил тази кола да атакува наклон с 40-градусов ъгъл. Направил я е за млади хора, които да паркират Captur на „Градина“, или за семейства, които спокойно да возят децата на детска градина или да натоварят домочадието и багаж за едноседмичен престой на морето. А това не би било толкова лесна задача, ако Captur стъпваше върху пълноприводно задвижване. Сега специалистите са свалили пода по-надолу, общата маса на автомобила е по-ниска (реално със само 100 кг повече от аналогово Clio), производството е улеснено, купето и багажникът – по-просторни, а цената по-ниска. Доста повече плюсове, отколкото „недостатъка“ 4х4. А и да си го кажем: дори и набедените за кросоуври и всъдеходи са така силно изтъкани от противоречия, че в по-голямата част от случаите нито пътното им поведение, нито офроуд възможностите им са безупречни.

Така че лично аз подкрепям подхода на Renault. Но най-вече подкрепям дизайна на Captur. Това е автомобил, който привлича купувачите на първо място с външния си вид. Той не разчита на поляризиране на мненията, което предизвикат ококорените като на насекомо „очи“ на Juke. Не, тук Лоренс ван ден Акер (крайно време е да започне строеж на негов паметник в Париж) е заложил на по-сдържани решения, но които вече се доказаха като безспорни при Clio. Captur е и единственият масов сериен автомобил, който се предлага с двецвутен екстериор. Това е най-силно открояващата черта на Captur, придаваща му наистина много модерно излъчване. Добавям и богатата програма за персонализиране: 200 екстериорни комбинации и 100 интериорни, за да стане картината абсолютно завършена. А да получиш контрастиращи на купето А-колони, капаци на страничните огледала и покрив, ще трябва да доплатиш само 600 лв., което смятам е абсолютно задължително, а самата цена – пренебрежимо малка за визията, която ще получиш.

Силни козове Captur предлага и в интериора. От самата компания определят модела като смес между хечбек и MPV, опакована в SUV облик. Клише, което означава, че се търсят повече семейните клиенти. Но има ли нещо лошо в това? Абсолютно нищо. И ако клише се приема за нещо лошо, то клиренс от 200 мм нарежда Captur до значително по-големи от него кросоувъри. По отношение на практичността в интериора, именно „недостатъкът“ на 4х4 е позволил автомобилът да предложи достатъчен комфорт за четирима възрастни, като тези отзад се радват на много голямо пространство за коленете си, а скосеният покрив не отнема от пространството за главите им, тъй като липсата на 4х4 е позволило подът на автомобила да бъде свален по-надолу. Освен товау задната пейка е на релси, което позволява движението й да е съобразено с нуждата от превоз на товари или комфорт за пътниците. Багажникът на Captur е идентичен с този на малко по-големия Opel Mokka (който ще е основен конкурент), а лично аз натоварих чантите на четирима човека отзад. Освен това, под подовата кора има отделно пространство за съхранение на вещи, а самата кора и двулицева, като едната страна е гумена, улесняваща превоза на мръсни или мокри товари.

Таблото и централната конзола вече са ми много добре познати от Clio. Те са изчистени (лично аз много държа на това), атрактивни (приборните уреди) и ергономични (централната конзола, особено ако е с R-Link мултимедийна система), което прави престоя зад волана приятен и комфортен. Никога няма да приема еднотипния скоростен лост, който се монтира във всички модели на Renault, нито ще приема дразнещото му помръдването при всяко подаване на газ. А тук не става въпрос за някаква колосална мощност.

Към момента моделът се предлага с два турбо Energy двигателя. Бензиновият е новият 3-цилиндров мотор с 900 куб. см и 90 к.с., който пасва идеално в града, но при извънградско шофиране изисква да бъде натискан и да се работи със скоростния лост, което увеличава разхода на гориво над заводски посочения. Дизеловият обаче е мед и за мен е най-добрият и доказал се боец в гамата на Renault – 1,5 dCi с 90 к.с., но цели 220 Нм. Върви в комплект с 5-степенна механична кутия или новата автоматична EDC трансмисия с двоен съединител. И двете му пасват идеално. Двата агрегата се ускоряват до 100 км/ч за около 13 секунди (което си е цяла вечност). Малко по-динамични параметри ще предложи третият турбо мотор (по-късно през годината) – бензиновият 1,2-литров агрегат със 120 к.с. и 190 Нм. Но ускорението в случая на Captur няма никакво значение, наистина. Автомобилът няма да ви кара да изпитате огромното удоволствие от поредица завои, но и няма да усещате и дискомфорт от наклон на купето. Едва ли някой ще се пробва да прави донъти с четирима на борда, а освен това, дизелът не се осеща като толкова бавен, тъй като от 1750 об/мин идват 220-те нютон метра. Да, няма убийствен старт при изпреварване, но дизелът е отзивчив, достатъчно бърз и много еластичен. При това разходът му на гориво е много близък до заводския (средно 3,7 л/100 км): маршрутът Сандански – София изминахме при разход 4,5 л/100 км.

А това е важно. Не по-малко важен е и фактът, че препоръчителните интервали за смяна на маслото са на 30 000 км/или 2 години. За намаляване на текущите разходи спомага и ангренажната верига (при бензиновите двигатели), която не изисква смяна, а ангренажният ремък (при дизела) подлежи на смяна след 150 000 км/6 години.

На пазара Captur се изправя срещу братовчеда Nissan Juke, малко по-големите Opel Mokka и Chavrolet Traxx, представеното наскоро Peugeot 2008 и задаващият се Ford EcoSport. Ще им се противопостави с много добрия си дизайн, двуцветния екстериор и въобще богатата персонализираща програма, добро пътно поведение, просторен интериор и някои други атрактивни решения, като покривалата на седалките Zip Collection. Те се свалят и поставят лесна (с цип), като преди това може да ги изперете в пералнята (ако някое преяло дете повърне върху тях). Няма да омаловажа факта, че базовата цена на Captur е по-ниска от базовите цени на Juke, Mokka и 2008 (чакаме на пазара Traxx и EcoSport).

Технически характеристики

Renault Captur 1,5 dCi

Размери

Дължина, мм: 4122

Широчина, мм: 1778

Височина, мм: 1566

Колесна база, мм: 2606

Маса, кг: 1170

Двигател

Работен обем, куб. см: 1461

Макс. мощност, к.с. при об/мин: 90 при 4000

Макс. въртящ момент, Нм при об/мин: 220 при 1750