Peugeot 2008 e-HDI: Семейна идилия (тест драйв)

24 август 2013, 11:11 часа • 246483 прочитания

Има нещо странно във възприятията за SUV и MPV автомобилите, чиито имидж е коренно противоположен на действителността. Всъдеходите излъчват мощ, която отразява младост и мъжественост, но в действителност купувачите са хора на по-улегнала възраст. Последните пък се предполага, че вече имат семейство и деца, което би следвало да налага нуждата от MPV, но те не харесват пенсионерския имидж на тези автомобили. И може би затова в последните години MPV моделите бележат драстичен спад в общия пазарен дял.

Но всяко действие си има противодействия. В този случай то идва под формата на кросоувър. Срещу най-добрите – Qashqai и Tiguan, преди време Peugeot извади своя 3008. Но днес на мода са мини кросоувърите, като вече имам чувството, че през седмица-две се появява нов на пазара. Чакам да видя с какво ще ме изненадат производителите в тази област на предстоящото изложение във Франкфурт, но дотогава – на дневен ред е последното ново попълнение в лицето на Peugeot 2008. В кръга на шегата някой би задал риторичния въпрос защо французите са избрали да кръсят новия си модел на година, при това на една от най-лошите, с която се свързва началото на финансовата криза в света. Но запознатите са наясно с отговора и начина на именуване на новите модели на Peugeot.

Интересното при Peugeot 2008 е фактът, че той застава не между два, а между цели четири сегмента – споменатите SUV и MPV, хечбек и комби. Това крие рискове, но моето впечатление е, че специалистите на компанията са съумели да вземат повечето положителните черти, опитвайки се да избегнат в максимална степен компромисите. Резултатът е атрактивен семеен автомобил, предлагащ компактни размери, съчетани с вътрешен обем, много уютен интериор и много добро пътно поведение за такъв тип автомобили.

ВИЖТЕ СНИМКОВАТА ГАЛЕРИЯ ОТ ТЕСТА НА PEUGEOT 2008

Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!

Единственият недостатък, който аз откривам, е свързан със самоличността на 2008, чийто дизайн изглежда прекалено мек дори и за софтроудърите, но пък изглежда като най-атрактивното комби, което съм виждал в последните години. Стъпаловидното оформление на покрива на автомобила, започващо от В-колоната също идва в потвърждение на моята теза, а тя е, че дизайнерите не са търсили умишлено по-ясната офроуд визия на модела, както правят някои други модели. Chevrolet Trax е именно такъв пример. Renault Captur (най-близкия и пряк конкурент на 2008) също много залага на външния облик, като излъчването му може би е по-привлекателно, докато Peugeot 2008 печели моите симпатии (и аванс пред Captur) по отношение на интериор, пътно поведение и двигател.

Иначе 2008 интерпретира по традиционния начин познатата формула на компактните кросоувъри: „основа“ - модел от сегмент В, който се повдига, леко се увеличава и така му се придава по-голямо солидност на пътя. Следователно тук говорим за платформата на Peugeot 208. Колесната база (2538 мм) не е променяна, но дължината е нараснала със 197 мм, височината с 96 мм, а просветът с 25 мм.

Най-големите критици на сегмента изтъкват факта, че този род автомобили не предлага офроуд възможности, макар на вид да претендира за такива. Аз ще кажа, че никой от цитираните до момента няма да види нещо повече от черен път. Затова 2008 идва с предно предаване, но и опцията за поръчка на фирмената система Grip Control. Системата предлага четири режима за повишаване на сцеплението на - път, кал, сняг и пясък. Това не е 4х4, дори не е близо до пълноприводното задвижване, а само асистент, който обаче повишава стабилността. На практика тази система имитира пълноприводните трансмисии, но само за разпределението на въртящия момент между предните колела.

Версиите, оборудване с Grip Control, излизат стандартно от завода с гуми тип M+S, което е плюс в експлоатационно отношение, тъй като според французите не се налага купуването на втори комплект гуми за през лятото.

Тестовият модел бе оборудван с Grip Control, но не ми се наложи да пробвам нито един от другите три режима, освен „Път“. Аз лично не успях да открия някаква разлика, но пък не усетих и характерния torque steer за автомобилите с предно задвижване и по-висок въртящ момент. Факт е обаче, че 2008 стоеше толкова добре през Предела, че останах повече от приятно изненадан.

Докато повечето днешни автомобили залагат на спортното (много твърдо) окачване и невзискателно (прекалено меко) кормилно управление, 2008 е по-скоро предложение от старата школа: не е спортен, а комфортен. Тук няма място за определения от сорта на спортно или динамично, но в завоите 2008 стои изненадващо добре.

На мигастралата е същото: много добра обезшуменост на интериора, което допълнително допринася за идиличната обстановка на борда. Облачното небе ми дава възможност да отворя щората на огромния стъклен покрив, на което съпругата ми и малкия се радват много. В тунела виждам, че в релсите на покривната щора прозира синя светлина, пасваща на синия контур около основните приборни уреди на таблото. Това е нещо доста дребно, но на мен много ми допадна. Самото оформление на интериора взаимства почти всичко от 208, но трябва да кажа, че точно в този вариант на оборудването – всичко е наистина идилично напаснато. Казвам пак, че карам възможно най-скъпото оборудване. Материалите са възможно най-добрите, седалките също, а цветовото оформление завършва идиличното чувство, на което се радвам аз и семейството ми. Изключително малкият диаметър на волана ми пасва идеално на моите предпочитания, а скоростният лост е толкова добре позициониран, че работата с него става по-възможно най-мързеливия пернишки стил – с подпряна върху подлакътника ръка, като сменям предавките само с пръстите. И Captur е атрактивен, но по отношение на интериора моите пристрастия са изцяло в полза на 2008.

Същото важи и за задвижването. Първо 2008 има с един двигател повече от Captur, но по-важното е, че 1,6-литровия e-HDI е изключителен. „Е“-то не е някакво обозначение за вид хибридна разработка, а подсказва за една много икономична и екологична дизелова разработка, в която акцентът пада върху старт/стоп системата. Нищо кой знае какво, тъй като всеки нов автомобил вече разполага с подобна. Но тук тя е оптимизирана, спомагайки за постигане на още по-нисък разход на гориво. Първо, тя стартира двигателя супер плавно и бързо, без почти никакви вибрации и след 2-3 светофара я изключваш от съзнанието си. Освен това, тя се задейства при много по-ниска външна температура спрямо подобните разработки на конкуренцията (-5°С, докато другите системи спират да функционират под +3°С). Освен това, ако скоростта при движение по инерция е под 20 км/ч, тя спира двигателя ощо докато автомобилът е в движение. Тези свойства са постигнати благодарение използването на алтернатор, а не на обикновения стартер мотор.

Това техническо отклонение правя, за да подкрепя факта, че комбинацията между тези 115 к.с. и старт/стоп системата, е изключително ефективна. Вярно, не успях да постигна заводския параметър от 4,0 л/100 км среден разход, но пък записах 4,8 л/100 км. С пълен багажник (с дете на път винаги е така) и съпругата ми. Освен ниския разход, силните характеристики на 1,6 e-HDI са супер еластичността на агрегата, 270-те нютон метра и безшумната му работа. Няма как да не отбележа, че Peugeot са сред най-добрите по отношение на дизеловото двигателостроене, а този двигател е един от моите фаворити.

Технически характеристики

Peugeot 2008 1,6 e-HDI

Размери

Дължина, мм: 4159

Широчина, мм: 1739

Височина, мм: 1556

Колесна база, мм: 2537

Маса, кг: 1180

Двигател

Работен обем, куб. см: 1560

Макс. мощност, к.с. при об/мин: 115 при 3600

Макс. въртящ момент, Нм при об/мин: 270 при 1750