В Европа пътните такси се плащат по два начина - тол такси за изминато разстояние и винетки за време. Сега обаче вторият вариант е на път да отпадне.
Миналия месец стана ясно, че EК подготвя предложение за промяна в пътните такси, така че автомобилите да плащат единствено на база изминато разстояние и нива на вредни емисии, които изпускат. Така автомобилите с малки и икономични двигатели ще плащат по-малко, а тези с големи и мощни - повече. Най-засегнати пък ще са тежкотоварните автомобили, които замърсяват най-много.
Това ще е първият опит да се въведе единно законодателство за пътните такси за целия ЕС, като досегашната система на винетките, продаващи се за определен период от време, и действаща в много страни, включително България, ще отпадне. Конкретните такси ще бъдат определяни от всяка държава, но всички ще са задължени да спазват единни принципи и правила.
Таксуването на база изминато разстояние и вредни емисии притеснява мнозина, тъй като няма яснота дали то няма да излезе по-скъпо от досегашните варианти за плащане. Страните с винетки в ЕС не са мнозинство, но мнозинство не са и тези с тол такси. Държавите без пътни такси са значителен брой, а нерядко се получава така, че минаването по магистрала с тол такса е по-скъпо от същото пътуване с винетка.
Европейските държави към момента нямат изобретен друг механизъм за пътни такси, различен от тол системата и винетките.
1. Страни с тол такси:
Беларус, Босна и Херцеговина, Хърватия, Франция, Германия (7,5 т), Великобритания, Гърция, Ирландия, Италия, Норвегия, Македония, Полша, Португалия, Сърбия, Испания и Турция.
2. Страни с винетки:
Австрия, България, Чехния, Унгария, Молдова, Румъния, Словакия, Словения и Швейцария.
3. Страни без пътни такси:
Андора, Естония, Финландия, Исландия, Косово, Кипър, Лихтейнщайн, Люксембург, Малта, Монако, Сан Марино, Украйна, Ватинката.
4. Страни, които имат такси само за някои мостове и тунели:
Албания, Белгия, Дания, Литва (за тежкотоварни автомобили над 3,5 т), Латвия (за тежкотоварни автомобили над 3,5 т), Черна гора, Холандия и Швеция.
При тол таксите има няколко разновидности:
а) Ръчни - това е най-бавният вариант за плащане, тъй като обслужването става от служител на тол станцията. Този начин обаче е удачен за хора, които искат да платят в брой или за граждани на други държави, които не желаят да използват чуждестванната си кредитна карта. В случай, че пунктовете не са изцяло ръчни, тези станции са обозначени в отделно платно.
б) На самообслужване - това е по-бърз вариант. Вкарвате в устройство билет, а след това и кредитната си карта и бариерата се вдига. Не всички чужди кредитни карти обаче се приемат и в тези случаи има платно за плащане в брой.
в) Електронни - ако пътувате често в Европа или в рамките на съответната държава, може да се регистрирате в онлайн състема или да поръчате предплатено електронно устройство. Ако нямате такова, не трябва да преминавате през въпросния пукт, защото ще бъдете глобени. Има и няколко магистрали с изцяло електронни тол станции, но все още този метод е рядкост.
Винетките пък са система, при която плащането става не на база изминато разстояние, а на база времеви период на ползване. Те се купуват на граничните пунктове, от бензиностанциите или други търговски обекти. Обикновено са хартиени и се залепват на предното стъкло на автомобила като са направени така, че да не могат да се отстранят без да се увреди целостта им. В някои държави има и електронни винетки.
В Европа винетните стикери се продават за различни отрязъци от време - дневни, няколкодневни, седмични, месечни, няколкомесечни и годишни (национални и областни). Много страни нямат пътни такси под такава форма, но в някои случаи се поставят тол пунктове преди определени мостове и тунели.
Статистиката сочи, че повечето държави в Европа и ЕС не използват тол таксите. Те са или на винетки, или не изискват плащане при ползване на пътната мрежа. От тази гледна точка евентуалното задължително въвеждане на тол таксите по пътищата и магистралите на Стария континент няма да бъде акт в интерес на мнозинството.
Тол таксите не са предпочитан вариант, тъй като излизат по-скъпо. При тях има разходи за инфраструктура, консумативи и труд, които липсват при системата с винетките. Също така в по-голямата част на Европа различните пътища и магистрали се стопанисват от различни компании и затова прилагането на единни правила на национално ниво е трудно.
Средната цена при тол таксите в Европа е €0.05 - €0.07 (5-7 евроцента) за километър. В тази граница беше и предложението на българската държава от 2015 г., когато беше представен план за внедряване на тол системата по родните магистрали. Тогавашният регионален министър Лиляна Павлова заяви, че таксата за леките коли ще е 0,10 ст/км. Общественото недоволство избухна срещу идеята заради изчисленията, че отиване и връщане от София до морето ще ни струва 80 лв. в тол такси, а до гръцката граница - 40 лв. В последствие идеята беше оттеглена, а от министреството коментираха, че проектът остава само за тежкотоварните автомобили.
Шофьорите у нас и в много страни в Европа масово са против тол таксите, защото изчисляват, че е много възможно те да им излизат по-скъпо, отколкото седмичните, месечни и годишни винетки. Особено потърпевши ще са превозваческите фирми, чиито транспортни разходи с тол системата ще нарастнат неимоверно.
Проста сметка показва, че най-скъпите - годишните винетки, понякога излизат по-евтино от преминаването на някои европейски магистрали с тол такси. Годишните винетни стикери за леките коли в Швейцария струват €40, в България - €50, в Словакия - €50, в Швейцария - €40, в Чехия - €56, в Австрия - €86. В същото време едократната тол такса за някои магистрали в Полша е €18, а преминаването през тунели във Франция и Италия струва между €20 и €44.
Много държави в Европа са припознали винетките като най-удачен вариант за таксуване и премахването им със сигурност ще срещне сериозна съпротива. Международните превозвачи вече изразиха безпокойството си, че новата система може да е несправедлива и да им струва скъпо. Очаква се предложенията да бъдат публикувани на 31 май, след което ще трябва да бъдат одобрени от Европейския парламент и от държавите-членки.
