BMW 330d xDrive: Play park (тест-драйв)

15 януари 2016, 18:18 часа • 32393 прочитания

Ключът за тази прекрасна гледка за очите ми е в джоба ми цяла седмица. Предостатъчно време, за да се уверя за пореден път в качествата на „тройката“ на дълъг магистрален път, на път със завои, на път, когато в колата е семейството ми, и накрая – когато съм оставен на спокойствие сам с тази машина. За мое щастие – заваля и сняг. Забавата в такива условия е страхотна. По-интересното е, че този конкретно автомобил има две лица. Едното е на автомобил, който може да изкара всичките ви 32 зъба на показ, докато другия е на автомобил, който може да предизвика такова учудване, че то да граничи с недоумение. Става въпрос за факта, че в един момент може да изкопае асфалта със своите 560 Нютон метра и спринт до 100 км/ч за 5,3 секунди, а в следващия на борд компютъра да гледаш 6,0 среден разход. На мен тези неща ми звучат нереално, но именно това е баварската ефективна динамика.

„Плейпарк“ в МОЛ България е идеално място. И за деца, и за родители. Той, заедно с киното, са най-хубавото нещо в кварталния МОЛ. Причината е, че през годините е бил чудесно място за Алекс да си поиграе, а аз да си почина. Идеален е и за рождения му ден, тъй като предлага отлични условия за 2,30 часа яко беснеене с още 15-ина деца, без задръжки, без забележки от родителите, без лимити. Ограничена среда, в която децата се забавляват, родителите също, като гледат децата си. Тествано е, работи. Понякога, родителското тяло в мое лице също иска да му отпусне края и да се позабавлява. Намерил съм начина и през последните 16 години го правя на четири колела. Забелязвам, че с времето спада и желанието ми за подобни забави, но, когато в ръцете си имаш точно този автомобил, навън вали сняг, няма как да не ти се прииска да поиграеш. За целта си имам място, където няма да съм заплаха за другите коли. Аз, BMW 330d xDrive и Христо Петров, задобективното устройство. След цяла седмица с „тройката“ през почивните дни около Нова година, окончателно съм наясно със себе си. Това е прекрасен автомобил, който, ако някога се опре до нов Ноев ковчег, не дай Боже, трябва да бъде сред избраниците, които да бъдат спасени от потопа. Да, вярно е, че е много е скъп, но луксът, точно това пътно поведение и удоволствието зад волана си имат своята цена, която през десетилетията не е била пречка именно Серия 3 да се превърне в най-продавания модел на баварците.

Всеки успех се кове в продължение на години упорита работа. Спортистите тренират в продължение на години, за да достигнат до върха. И пак трябва да имат талант. В изкуството е по-различно, защото там има нещо, което се нарича гениалност. При автомобилите платното е заменено от метал, но и тук упоритата работа, талантът и гениалността са задължителни, за да създадеш автомобил, който да се откроява. Големият успех на BMW – и в частност на Серия 3, започва да се кове от началото на 60-те години, когато е представена Neue Klasse: гама от компактни седани и купета, които реално поставят основите на днешните модели на BMW. Това на практика са предшествениците на Серия 3 и Серия 5.

Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!

ВИЖТЕ В ДЕТАЙЛИ 330D XDRIVE ПРЕЗ ОБЕКТИВА НА ХРИСТО ПЕТРОВ

Преди повече от 40 години, през 1975 г., е представена първата Series 3, обозначена Е21. Следват E30, E36, E46 и E90. Това не са само кодове, каращи феновете на BMW да мечтаят, а все още ги виждам в изобилие по българските пътища, което само показва колко издръжливи са тези машини – на времето и тежкия десен крак.

Настоящата Серия 3, преминалата през 2015-а през задължителния фейслифт (баварците не използват тази дума), си остава класика по отношение на пропорциите: дълго торпедо и компактна задница. Няма да навлизам в конкретика по дизайна, най-малко в промените по него, тъй като те не се открояват. Истината е, че тук става въпрос за детайлите, детайлите, които придават това хищно и същевременно модерно излъчване на „тройката“. Това, комбинирано с опционния М-пакет и този страхотен син цвят, превръщат „тройката“ в магнит за очите.

А те са свикнали с интериора на BMW. Повече от излишно е да казвам, че материалите и сглобката са на висота. М-пакетът и тук остава своя дълбок отпечатък върху общото впечатление. Ергономията е изпипана до най-малкия детайл. Седалките, както винаги, са прекрасни за дълъг път, дълбоки и с висока странична опора. М-воланът заспива в ръцете ми, интуитивно боравя с аудиото и функциите за свързаност. Пространството отзад е на задоволително ниво. Да, не може да се каже, че е в изобилие, но и позиционирането на автомобила не го предполага. Истината е, че отзад не се чувстваш притеснен. Удобно е. Но най-удобно в BMW (изключвам дългата база на новата Серия 7) винаги е било зад волана.

Причината се крие в задвижването, което си е феноменално. Няколко причини в полза на това твърдение. На първо място: двигателят. Возих брат ми, не, направих му показно, при което логичния въпрос бе: „Колко над 300 коня е това?“. Първата причина за този въпрос се крие в ускорението. На хартия то трае 5,3 секунди. Впечатляващо. Още по-впечатляващото е, че този компактен автомобил тежи сериозните 1690 кг без допълнителното оборудване, товара и пътниците. Отговарям, че мощността е „само“ 258 к.с., но тайната се крие в утопичните 560 Нм въртящ момент, заради които толкова много обичам дизеловата турбо технология на BMW. Те се стоварват върху асфалта от 1500 об/мин и, комбинирани с всепризнатите качества на 8-степенната ZF трансмисия, предизвикват въпросното недоумение на незапознатите с баварската технология наблюдатели. Втората причина за лаическия въпрос се крие в звука. Трябва да уточня, че се возим в дизелов автомобил, което също предизвиква учудването на брат ми.

Аз, като отлично започнат с баварската технология, се впечатлявам от нещо друго. Нарича са EfficientDynamics, а целта на този комплект от технологии е намаляване на разхода на гориво и вредните емисии, като същевременно се запазва удоволствието от шофирането. Да, обикновено в кола за доста над 100 000 лв. не се интересувам от разхода, но тук си заслужава да му обърна малко внимание, защото линейното ускорение и поведението в завои не ме изненадват. Баварците твърдят, че средният разход е 5,2 л/100 км. Е, аз бях натоварил колата с трима човека и багаж, не съм галил педала на газта, а теглото на автомобила вероятно е клоняло към 1800 кг! Предвид тези факти ще заявя, че философията EfficientDynamics има в мое лице верен и безрезервно вярващ в нея фен. Защото след 650 км пробег, на борд компютъра беше отчетен разход от 7,4 л/100 км. Причината за това бе снежното ми забавление последния ден. През останалото време, когато се придвижвах в семеен комплект, разходът варираше между 6,7 и 7,2 л/100. Това ме впечатли. Седмица преди това карах Hyundai Tucson с 2,0-литров дизел със 185 к.с. Теглото му беше идентично като с това на „тройката“, но всички останали параметри… На идентичен междуградски маршрут, Tucson ми показа 7,8-8,2 л/100 км, точно с литър повече среден разход, което е много.

Отделих толкова внимание на разхода, защото за мен тази модификация, с тази визия си е спортен автомобил. Знам, сега най-върлите баварски фенове ще кажат, че са видели емблемата xDrive на снимките и това не може да значи спортен автомобил. Да, ама не. Старите постулати отдавна не важат. Баварците вече продават все по-малко коли със задно, още по-малко с механична скоростна кутия. А аз лично предпочитам въпросната xDrive емблема да фигурира, той като през повечето време съм със семейството си и искам да имам допълнителна застраховка. Малката емблема отзад идва да подскаже, че 4WD системата на BMW изпраща 60% от мощността към задните колела в общия случай, но този процент може да стане 100 към една от двете оси, ако това се налага, както и че върху всяко колело може да се прилага спирачно усилие, за да се подобри стабилността и сцеплението. Няма да ви изненадам с факта, че баварците са екипирали модела с всевъзможни технологии, сред които и такива, даващи възможност за промяна настройката на окачването. Без да прибягвам до тях на магистралата, 330d xDrive стои перфектно дори и на вълнообразните ни гордости на ЛилитУ Павлова. Разбирай – магистралите, а не нещо в прекия смисъл. Твърдото окачване винаги е за предпочитане при спортно шофиране, но на дълъг път вече предпочитам малко повече комфорт. А и трябва постоянно да следиш за скрити изненади, да намаляваш, да пазиш окачването и джантите.

Всичко става по-спокойно, когато разтовариш домочадието и излезеш да пробваш другото лице на 330d xDrive. Заснеженият път дава идеална възможност за такива неща. Пак казвам – на място, на което съм само аз и фотографа. Там усукването на задницата е мехлем за душата. Директната връзка на предните колела с пътя също изпъква на преден план. Електрониката връща автомобила в прави път, а аз не съм от най-добрите пилоти, за да се направя на интересен и да кажа, че в такива условия само задно щеше да е най-добре. И с xDrive можеш да се забавляваш, а контролът му е повече от желан на изкачване към Алеко за няколко хубави фотоса.

Скрити за окото остават много други козове, които най-силно усеща водача. Окачване, системи за стабилност и сигурност, всичко това подлежи на конфигурация и контрол от страна на задкормилното устройство. Серия 3 е един от най-добрите семейни автомобили на пазара (ако 90 000 лв. не са фактор при избора на такъв). Предлага комфорт, място отзад, динамика, но и отлична икономия. А рационалното за западноевропееца е от първостепенно значение. Да го критикувам? Мога. Но не искам, защото за мен Серия 3 е еталон в сегмента.