След като публикува обвинителния акт за делото КТБ от 12 000 страници, Специализираната прокуратура предостави на медиите около 150 страници с данни по делото КТБ. В дългата справка има събрани исторически документи, таблици с данни и различни справки.
Политическият проект на Николай Бареков заема сериозно място в изложението на прокуратурата. Оказва се, че партията „България без цензура“ е финансирана от банкера. В обвинението е посочено доказателство – документ с печат на РЗС (партията на Яне Янев), от който става ясно, че месечните финансирания към Бареков са нараснали от 50 на 100 000 лв. през октомври 2013 г. Причината: тогава Бареков напуска ТВ7 (която също е посочена като зависим от банкера проект).
В документа има и посочени „505 000 евро без ДДС за къща/да не е като заем/” и 1 млн. евро премия, която била обещана лично от Цветан Василев. Според прокуратурата това показва, че „Николай Бареков е изпълнител на замислен от обв. Цветан Василев политически проект и вероятно поради това дейността на същия е щедро финансирана”.
По делото са привлечени като обвиняеми 18 лица, като окончателни и прецизни обвинения, описани в над 5000 страници, са предявени на всяко от обвинените лица, съобщиха от прокуратурата. Бившият подуправител на БНБ Цветан Гунев е обвинен в престъпление по служа, а срещу банкера Цветан Василев има образувано отделно досъдебно производство за инвестирани над 1, 5 млрд. Лв от КТБ в бизнес начинания.
Обвинителният акт към Василев се връща около 25 години назад, проследявайки всички негови бизнес начинания и дейности: от създаването на финансовата му къща „Фина-С“, през появата на така наречените „кухи фирми“ до самия крах на КТБ.
Според обвинението мотивите за извършването на престъпленията са: „финансиране“ на политици, журналисти, спортисти, актьори и/или други лица от обществено-политическия живот”; „финансиране“ на лични нужди на обв. Василев; „финансиране“ на инвестиционни (губещи или печеливши) инвестиционни, медийни и други проекти на обв. Василев; увеличаване на капиталовата база на КТБ АД и осигуряване на парични средства за поддържане пирамидалното функциониране на КТБ АД.
В документите е разгледана и знаковата среща през 90-те години на Цветан Василев с неговата „дяска ръка“ - Бисер Лазов (ЦКБ), който, както е посечено в документите „в последствие ще се превърне в негов неформален финансист, отговарящ за небанковия сектор на дейността на модела КТБ“.
След това финансовата къща на Василев прекратява работата си с ЦКБ и започва да развива дейност с днешната „Алианц България”. Така стигаме до 2000 година, когато след като купува 11 офшорни компании, и КТБ влиза в притежание на банкера.
„Фирмата“ („Фина-С“) на Василев имала изграден едноличен модел на управление, в който Цветан Василев вземал всички решения, а всеки ден подчинените му изготвяли справки с наличните пари и вземания, както и задълженията.
В последствие започнали да изникват множество „кухи“ фирми на Василев: „Обвиняемият Василев фактически изгражда две контролирани от него структури, формално независими една от друга, но реално управлявани изцяло от него – структура на управление и работа в Банката, която да позволява отпускането на кредити по негово нареждане и желание, и структура от търговски дружества, чрез която средствата от отпуснатите кредити да се използват и насочват към крайни получатели пак по нареждане, желание и преценка на самия обв. Василев”, пишат от прокуратурата.
Подставените лица първоначално са служители от най-близкия кръг на банкера. Постепенно над 70% от кредитния ресурс се оказва под прякото и еднолично управление на Василев. Средстава, както споменахме по-горе, се използвали за финансиране на различни лица, както и политическ и икоонмически проекти: „Самоопределянето на обв. Василев като собственик на цялото имущество на Банката и самооприличаването му на крупен бизнесмен, придружени със съответни характерови особености, неминуемо го довеждат и до съзнанието за човек, без който икономиката и страната трудно могат да функционират и да се предвижват напред”.
