Европейският съюз окончателно прие в сряда, най-новият му член - Хърватия, да приеме еврото на 1 януари 2023 година. Ставайки част от еврозоната, четиримилионната нация ще улесни и ускори плащанията с останалите страни-членки и ще подсили финансовата си система в случай на бъдещи кризи.
Хърватия, чиято икономика е силно зависима от приходите от чуждестранни туристи, също се очаква да се присъедини и към Шенгенското пространство. Това ще улесни влизането на чужди граждани в страната и пътуването на хърватски граждани из Европа, пише Bloomberg.
Защо Хърватия ще приеме еврото?
Хърватия реши да се бори за приемане на единната европейска валута веднага след присъединяването си към ЕС през 2013 година. Членството ѝ в съюза бе забавено от Югославските войни през 90-те години на миналия век. Присъединяването ѝ до голяма степен е израз на обръщането на страната към Запада след половинвековното комунистическо управление в региона след края на Втората световна война.
Какви са икономическите причини?
Хърватия е страната, която разчита най-много на туризма от всички държави-членки на ЕС. Една пета от брутния ѝ вътрешен продукт се генерира именно от туризъм, а отпадането на необходимостта от обмен на валута за посещаващите я европейци може да бъде само от полза за сектора.
Същевременно повечето частни и корпоративни депозити в хърватските банки са в евро. Повече от две трети от дълговете също са в евро. Общата стойност на двете възлиза на 520 млрд. куни. Членството в еврозоната ще намали лихвените проценти, ще подобри кредитните рейтинги и ще привлече повече инвеститори в страната, смята гуверньорът на хърватската централна банка Борис Вуйчич.
Какви са плюсовете?
Приемането на единната европейска валута означава, че всички сделки в страната, които отдавна са изповядвани в евро, ще бъдат формализирани. Примери за подобни сделки са продажбите на автомобили и апартаменти и краткосрочното отдаване под наем на имоти на туристи.
Приемането на еврото ще намали разходите по обмен на валута извън туристическия сектор до около 1,2 млрд. куни годишно, смята централната банка. Страната ще получи достъп до ликвидност, осигурена от Европейската централна банка (ЕЦБ). Хърватия също ще може да се възползва от Европейския стабилизационен механизъм в случай на нужда от финансиране по време на кризисни периоди.
Какви са минусите?
Що се касае до паричната политика, не съществуват множество минуси, свързани със загуба на контрол над паричната политика, тъй като обменният курс на куната е тясно обвързан с еврото от години, а през 90-те години на миналия век тази роля е играла германската марка.
Присъединяването на Хърватия към еврозоната ще струва на местните банки около 1 млрд. куни годишно под формата на такси за обмен, но същевременно се очаква редуциране на валутните рискове и подсилване на стабилността, посочва националната асоциация на банките.
Приемът на еврото се очаква да струва на банките между 80 и 100 млн. евро под формата на еднократни разходи за промяна на софтуерните им услуги и адаптиране мрежата от банкомати.
Какви са препятствията пред страната?
Хърватия влезе в чакалнята на еврозоната през 2020 г. Инфлацията се оказа най-голямата пречка за приемането на единната европейска валута, след като войната в Украйна доведе до скок на цените на енергията и на стоките от първа необходимост. С този проблем обаче се сблъскаха всички страни в еврозоната, в която инфлацията удари връх от 8,6% на годишна база през юни.
На 1 юни Европейската централна банка обяви, че Хърватия отговаря на изискванията за присъединяване към еврозоната, тъй като инфлацията в страната се е задържала до нива, близки до тези в другите членки на еврозоната през последната една година.
ЕЦБ обаче предупреди, че политиците трябва да бъдат нащрек. Държавите-членки на ЕС окончателно разрешиха Хърватия да се присъедини към еврозоната на 12 юли.
Кои други държави искат да приемат еврото?
Едната със сигурност е България. Страната ни обаче отложи присъединяването с една година и такова ще бъде възможно най-рано през 2024 година. България и Хърватия бяха приети едновременно в чакалнята на еврозоната през 2020 година.
Румъния също пожела да приеме единната европейска валута подобно на други страни от Източна Европа като Естония, Латвия, Литва, Словакия и Словения.
Някои от другите страни в региона обаче не бързат да приемат еврото. Полша, например, смята, че независимата ѝ парична политика е причината страната да премине през глобалната финансова криза от 2008 г. без да изпадне в рецесия.
Как ще изглеждат новите банкноти и монети на Хърватия?
Очаква се монетите да взаимстват дизайна на щита върху герба на Хърватия разделен както хоризонтално, така и вертикално на двадесет и пет червени и бели полета. Той се смята за един от най-старите национални символи в Европа.
На валутата също ще бъде изобразена „куна“, или невестулка на хърватски език. Ще има също изображение и на Никола Тесла, който е етнически сърбин, роден в днешния хърватски град Смилян. Народната банка на Сърбия обаче заплаши, че няма да остане безучастна, ако на Хърватия ѝ бъде разрешено да постави на валутата лика на Тесла.
Още: Еврото вече играе голяма роля в Хърватия
