Китай често е критикуван за своята практика да отпуска заеми на бедни страни. Според твърденията, тези държави в последствие срещат затруднения да погасят задълженията си, което ги прави уязвими за натиск от страна на Пекин.
Обвиненията биват отричани от Китай, който от своя страна обвинява някои западни страни, че се опитват да създават негативен имидж на азиатската държава. Като доказателство за правотата си Китай посочва, че няма нито една страна, която да е изпаднала в „дългов капан” в резултат на китайски заем.
Какво знаем за заемите от Китай?
Китай е един от най-големите кредитори в света. Китайските заеми за страните с ниски и средни доходи са скочили тройно през последното десетилетие, достигайки 170 млрд. долара към края на 2020 година, пише BBC. Общата отпусната сума обаче може да се окаже доста по-голяма отколкото официалните данни показват.
Проучване на звеното AidData към щатския университет William & Mary University разкрива, че половината от китайските заеми за развиващите се страни не се отчитат в официалните статистики за дълга.
Често тези заеми не попадат в държавните отчети на правителствата, като биват пренасочвани към държавни компании и банки, съвместни предприятия или частни институции, вместо да бъдат отчитани като заеми от едно правителство на друго.
Понастоящем има над 40 държави с ниски и средни доходи, според данните на AidData, чиито дългови експозиции към китайски кредитори надхвърлят 10% от размера на брутния им вътрешен продукт в резултат на този „скрит дълг”.
Джибути, Лаос, Замбия и Киргизстан имат задължения към Китай, които се равняват на над 20% от брутния им вътрешен продукт.
Голяма част от дълга към Китай е свързан с големи инфраструктурни проекти като пътища, железопътни връзки и пристанища. Заемите са насочени и към проекти в минния сектор и енергетиката под инициативата на Китай за създаване на нов път на коприната, носеща името „Един пояс, един път”.
Какво е „дългов капан” и има ли доказателства за него?
В интервю за BBC, Ричард Мур, ръководител на британската секретна разуснавателна служба MI6, посочва, че Китай използва така наречените „дългови капани” за да засилва влиянието си в други страни.
Според твърдението, Китай отпуска заеми на други страни, като в крайна сметка поема контрола над ключови активи, ако тези държави не успеят да погасяват задълженията си – обвинения, която редовно биват отхвърляни от Китай.
Пример, който често бива цитиран от критици, е Шри Ланка, която преди години започна голям пристанищен проект в град Хамбонтота с китайски инвестиции.
Проектът за милиарди долари разчита на заеми и изпълнители от Китай, като бе обвит в противоречия и не успя да докаже ефективността си, обременявайки Шри Ланка с голям дълг.
През 2017 година Шри Ланка се съгласи да предостави контролен пакет в размер на 70% от пристанището на китайската държавна фирма China Merchants за срок от 99 години в замяна на бъдещи китайски инвестиции.
Анализ на проекта за пристанището от базираната във Великобритания организация Chatham House поставя под въпрос дали може да е търси връзка с „дългов капан“, тъй като сделката е водена от местни политически мотиви, а Китай официално никога не е поемал собствеността върху пристанището.
Анализът посочва, че голяма част от общия дълг на Шри Ланка не се държи от китайски кредитори, като няма доказателства, че Китай се е възползвал от ситуацията с пристанището за да увеличи стратегическото си военно присъствие.
Изглед над Пекин, столицата на Китай. Страната често бива обвинявана чрез дава заеми на бедни страни с цел засилване на влиянието си в различни региони по света; Снимка: iStock
Въпреки това, няма много спорове дали китайското икономическо участие в Шри Ланка е нараснало през последното десетилетие. Това предизвиква притеснения дали Пекин би използват това за налагане на политическите си амбиции в региона.
Китайските заеми в други части на света също предизвикват съмнения, тъй като договорите отново могат да дадат на страната контрол над ключови активи.
Въпреки това няма доказателства сред стотиците споразумения за заем, изследвани от AidData и други изследователи, че действително китайски кредитори присвояват основни активи при невъзможност на страните да погасяват задълженията си.
Китай в сравнение с останалите
Китай не публикува данни за заемите, отпуснати в чужбина, като голяма част от договорите съдържат клаузи, които забраняват на заемополучателите да разкриват детайли по тях.
Това обаче не е рядка практика при международните споразумения за търговски заеми, обяснява професор Лий Джоунс от Queen Mary University of London.
А голяма част от китайското финансиране за развитие на дадени проекти е основно търговска операция, казва той.
Голяма част от индустриализираните страни споделят информация относно техните практики за отпускане на заеми чрез членство в така нареченият Парижки клуб.
Китай не е част от тази неформална междуправителствена организация, но на база данните на Световната банка прави впечатление, че отпуснатите китайски заеми нарастват с бързи темпове спрямо останалите държави.
Трудно ли се връщат китайските заеми?
Китай предлага финансиране с по-високи лихви спрямо западните правителства. С лихви от около 4%, цената на тези заеми е близка до кредитите в частния сектор и около четири пъти по-високи спрямо стандартните условия за заем на Световната банка или държава като Франция или Германия.
Освен това сроковете за погасяване по китайските заеми също са сравнително къси – по-малко от 10 години спрямо около 28 години при други кредитори, отпускащи преференциални заеми на развиващите се страни.
Държаните кредитори в Китай обикновено изискват кредитополучателите да поддържат минимален размер пари в брой в чуждестранна сметка до която кредиторът има достъп.
По думите на Брад Паркс, изпълнителен директор на AidData, ако кредитополучател не успее да погаси дълга си, Китай просто взима парите от сметката без да се налага да минава през правни процеси за събиране на задълженията.
Подобен подход е рядко срещано явление при западните кредитори.
Инициатива на Г-20 предвижда отписване на дълг за най-бедните страни, чрез което да се окаже подкрепа на тези икономики в борбата с последствията от COVID-19 пандемията. Китай също се присъедини към инициативата, посочвайки, че е отписала най-много задължения от всяка друга страна, взела участие в плана.
По данни на Световната банка, от май 2020 година насам, общо задължения за над 10.3 млрд. долара са били отписани от страните от Г-20 в резултат на плана. Данни за отделните страни обаче не са предоставени.
