Руският президент Владимир Путин уверяваше, че Унгария няма да има проблем с руския газ и че спирането на кранчето към България няма да наруши транзита през "Турски поток", но изглежда, че притесненията на Будапеща вече са много сериозни. В сряда премиерът Виктор Орбан обяви "извънредно енергийно положение" и предприе няколко мерки, с които да се бори с недостига на газ.
Орбан призна, че Унгария се страхува от намалените доставки на синьото гориво от Русия за Европа и затова новите мерки влизат в сила от 1 август.
Износът на изкопаеми горива към съседните страни се забранява. Няма да се изнасят още електроенергия, газ, петрол и дърва за огрев - с изключение на газ, складиран в Унгария от чуждестранни компании.
Унгария започва да работи по план за засилване на собственото производство на синьо гориво - Орбан иска увеличение с 33%, или от 1,5 млрд.куб.м до 2 млрд. куб. м годишно, съобщава Euractiv. Газът съставлява 85% от отоплителните нужди на страната, като огромна част от него (65%) постъпва от руския енергиен гигант "Газпром". Страната има договор за доставка на 4,5 млрд. куб. м годишно от Москва – 3,5 млрд. от тях идват по "Балкански поток" (или т.нар. „Турски поток“), а останалите – през Австрия.
Министърът на икономиката беше упълномощен да закупи допълнителни количества газ. Газовите хранилища на Унгария в момента са запълнени на 44,5% - според данни от системата AGSI+. Това покрива 25% от годишното потребление. Правителството очаква да може да купи допълнително поне 0,7 млрд. куб. м преди началото на отоплителния сезон. Външният министър Петер Сиярто обяви тази мярка, но не даде информация откъде ще се търси допълнителното количество.
Предвижда се и намаляване на количеството електроенергия на субсидирана цена, което всяко домакинство получава, с цел да се стимулира икономията. "Не може да си позволим разточителство никъде повече", заяви началникът на кабинета на Орбан.
Работата си възобновява въглищната електроцентрала Matra и се предвижда значително увеличение на въгледобива в Унгария. Отделно се удължава работният ресурс на атомната електроцентрала Paks.
Бившият зам.-министър на финансите от БСП Георги Кадиев коментира решенията на Орбан във Facebook: "България няма договор с "Газпром", не може да вдигне собственото производство, няма допълнителни въглищни централи, хранилището ни е пълно на 30%, което е едва около 5% от годишното потребление. Къде е нашият план от 7 точки?".
Решението на Будапеща за новите мерки е в пряко противоречие с Регламента на ЕС относно сигурността на доставките, който предвижда, че солидарността между държавите в областта на природния газ трябва да бъде подкрепена от споразумения за солидарност, уреждащи координацията между националните органи.
Малко държави обаче са подписали споразумения за солидарност помежду си. Германия има такива с Дания и Австрия, както и политически ангажимент да подпише с Чехия. Естония и Литва имат споразумения с Латвия. Финландия подписа споразумение с Естония през април, а Словения и Италия сториха същото – пак тогава.
Досега нито една държава от ЕС не е подписала двустранни споразумения с Унгария, въпреки че през юни Будапеща подписа договор за солидарност в областта на електроенергията между много различни държави на ранен етап.
Припомняме, че Европа се притеснява от пълно спиране на руския газ, след като основният тръбопровод "Северен поток 1" е временно неактивен заради годишна профилактика до 21 юли. След това обаче има шанс „Газпром“ да не пусне кранчето. Транзитът през "Турски поток" към Сърбия и Унгария засега не е спирал и България обяви, че няма да се намесва - още когато Москва ни спря синьото гориво през април.
ОЩЕ: Русия закъсня да спре газа - Германия вече е подготвена за зимата
ОЩЕ: Унгария разработва геотермални извори като алтернатива на руския газ
