Светът е затънал в дългове, чиято стойност придобива рекордни размери. Общият размер на световния дълг възлиза на внушителните 300 трилиона долара.
Тази сума включва общата стойност на дълга на правителства, домакинства и корпорации по света към края на първото полугодие на 2022 година, сочат изчисления на организацията Institute of International Finance, пише CNN.
Стойността на световния дълг възлиза на 349% от глобалния брутен вътрешен продукт. Сумата е толкова висока, че ако задълженията се разпределят измежду цялото човечество, то ще се паднат средно по 37 500 долара дълг на всеки човек по света.
Ситуацията е доста по-различна спрямо времената от преди световната финансова криза, като правителствения дълг спрямо БВП се движи в посока 102% за 2022 година.
Търсенето на дълг, които да помогне на потребителите да се справят с инфлацията, за възстановяването на инфраструктура и за активностите в посока климатичните промени, продължава да се увеличава, посочват Тери Чан и Александра Димитиевич от S&P Global Rating в доклад от края на миналата седмица.
„Нарастващите лихвени проценти и забавящите се икономики правят дълговото бреме по-тежко.”, посочват те. Лихвите на Федералния резерв и Европейската централна банка нараснаха със средно 3 процентни пункта през 2022 година. Това може да означава 3 трилиона повече под формата на лихвени разходи.
В същото време, отбелязват Чан и Димитриевич, дългът е станал по-малко продуктивен от 2007 година насам. Това означава, че стойността, която всеки долар, взет на заем, добавя в икономиката, е намаляла.
По-високите лихвени нива вече нанасят щети на правителства и корпорации с ниски кредитни рейтинги. Домакинствата с ниски доходи също страдат от покачващите се разходи по кредитни карти, ипотеки, заеми и прочее.
Ако трупането на дълг продължи и централните банки не спрат с повишаването на лихвите, това бреме, както и страховете от рецесия, също ще нарастват.
Когато доходността по държавния дълг нараства, цената на кредита за корпорациите също тръгва нагоре.
Компаниите в САЩ усещат ефекта от повишените лихвени проценти и може да се наложи да вдигнат цените или да намалят разходите си за растеж и експанзия, за да се справят. Повишаващите се лихвени проценти също оказват влияние върху цените на акциите – увеличенията, предприети от Федералния резерв през 2022 г., допринесоха за почти 20% спад на S&P 500 (индексът, следящ 500-те най-големи щатски публични компании по размер на пазарната им капитализация, бел. ред).
Няма лесен изход от глобална дългова криза, пишат анализаторите от S&P Global Rating. Избягването на криза ще изисква непопулярни действия и „голямо пренастройване” (great reset) на начина на мислене на законотворците.
Това може да означава по-предпазливо кредитиране, ограничаване на свръхпотреблението и преструктуриране на проекти или субекти, които не реализират печалба.
Сериозният проблем с нарастващата задлъжнялост бе нагледно олицетворен от последните събития в САЩ, най-голямата икономика в света.
Достигането до заложения таван на максималния дълг е сериозно притеснение за Вашингтон.
Възможността за достигане на определеното максимално ниво на новия дълг, който може да поеме щатското правителство, изглежда съвсем реална. Финансовия министър Джанет Йелън вече предупреди, че това може да се случи още през тази седмица.
Конгресът на САЩ може да предотврати потенциални проблеми, свързани с липса на финансиране, които могат да доведат дори до дефолт, като просто повиши дълговия таван, както е правил в миналото.
Представителите на Републиканската партия обаче посочват, че няма да подкрепят вдигането на максималния праг освен, ако представителите на Демократическата партия не подкрепят съкращаване на разходите.
В писмото си до Конгреса, Йелън предупреждава, че без действия САЩ могат да изпаднат в дефолт по дълга си през юни.
„Неизпълнението на задълженията на правителството би причинило непоправима вреда на икономиката на САЩ, поминъка на всички американци и световната финансова стабилност.”, посочва тя.
„Всъщност в миналото дори заплахите, че правителството на САЩ може да не успее да изпълни задълженията си, са причинявали реална вреда, включително единственото понижение на кредитния рейтинг в историята на нашата нация през 2011 г.”
Moody’s Analytics разглежда евентуален неуспех за вдигането на дълговия лимит като „катаклизъм“. Анализаторите смятат, че ефектът ще бъде спад на БВП с почти четири процентни пункта, шест милиона загубени работни места и спад на цените на акциите с една трета.
