Икономиката на Европейския съюз навлезе в 2023 г. в по-добро състояние от прогнозираното през есента и ще избегне "на косъм" изпадането в "техническа рецесия". Това се посочва в зимната прогноза на Европейската комисия, публикувана днес.
ЕК очаква силен ръст на заплатите в България
ЕК очаква брутният вътрешен растеж в целия ЕС да нарасне с 0,8% през тази година и в еврозоната с 0,9% след икономическа експанзия от 3,5 на сто през 2022 г. За 2024 г. Комисията очаква известно ускоряване на растеж на БВП в ЕС до 1,6% и в региона на общата валута - с 1,5 на сто.
В същото време ЕК очаква общата инфлация в Съюза да се забави от 9,2% през 2022 г. до 6,4% през 2023 г. и до 2,8% през 2024 г. в ЕС. В същото време се прогнозира забавяне на инфлацията в еврозоната от 8,4% през миналата година до 5,6% през 2023 г. и до 2,5% през 2024 г.
През есента на миналата година ЕК прогнозира по-рязко забавяне на европейския икономически растеж тази година до едва 0,3% и по-бавно отслабване на инфлация до 7% в ЕС и до 6,1% в рамките на еврозоната.
Новите макроикономически прогнози на Комисията предполагат, че Европа ще избегне "на косъм" изпадането в "техническа рецесия" (две поредни тримесечия на отрицателен растеж), тъй като цените на едро на газа спаднаха доста под нива от преди началото на руската инвазия в Украйна, докато пазарът на труда продължи да се представя силно.
Според новата зимна прогноза на ЕК всички страни в еврозоната се очаква да отбележат растеж през 2023 г., като икономиката на Германия се очаква да нарасне с 0,2%, на Франция с 0,6% и на Италия с 0,8 на сто.
От есента насам икономиката на ЕС отбеляза редица положителни развития, отчита Комисията в последния си доклад. Европейската референтна цена на газа падна под нивото си отпреди войната, подпомогната от рязкото намаляване на потреблението на газ и продължаващата диверсификация на източниците на доставка. Въпреки енергийния шок и последвалата рекордно висока инфлация, икономическото забавяне през третото тримесечие на 2022 г. се оказа по-малко от прогнозираното по-рано, а през четвъртото тримесечие икономиката на ЕС се намираше в стагнация, вместо очакваното през есента от ЕК свиване с 0,5 на сто.
Пазарът на труда също продължават да се представят силно, като нивото на безработица в ЕС в края на 2022 г. остана на най-ниското си ниво от 6,1%. Спадът на инфлацията през последните три месеца пък потвърждава, че инфлационният пик вече е бил подминат. В същото време икономическите нагласи продължават да се подобряват, което предполага, че икономическата активност ще избегне свиване и през първото тримесечие на 2023 г.
По този начин икономиката на ЕС ще избегне "на косъм" рецесията, която беше очаквана в есенния доклад на комисията.
Въпреки това икономиката на ЕС все още е изправена пред предизвикателства. Основната инфлация нарасна допълнително през януари. Потребителите и предприятията продължават да се сблъскват с високи енергийни разходи и с повече от 90% от основните артикули в кошницата на хармонизираният инфлационен индекс (ХИПЦ), които регистрират повишения на цените над средното ниво, което предполага, че инфлационният натиск продължава да се разширява.
Следователно затягането на паричната политика от страна на централните банки се очаква да продължи, което ще ограничи инвестициите. Слабостта на потреблението се очаква да се запази в близко бъдеще, тъй като инфлацията продължава да изпреварва растежа на номиналните заплати. Също така се очаква външната среда да продължи да оказва слаба подкрепа на икономиката на ЕС, посочва комисията в зимния си доклад.
Докато несигурността около прогнозата остава висока, рисковете за растежа са като цяло балансирани, отчита ЕК. Вътрешното търсене може да се окаже по-високо от прогнозираното, ако скорошните спадове в цените на едро на газа се отразят по-силно на потребителските цени. И все пак не може да се изключи потенциално обръщане на този спад в контекста на войната на Русия срещу Украйна и други геополитически напрежения.
Външното търсене също може да се окаже по-стабилно след повторното отваряне на икономиката на Китай, което обаче може да подхрани глобалната инфлация. Рисковете за инфлацията остават до голяма степен свързани с развитието на енергийните пазари в краткосрочен план, но рисковете в посока нагоре доминират в близките тримесечия, тъй като все още затегнатият трудов пазар може да доведе до по-силен от очаквания натиск върху заплатите във възходяща посока.
