Руско-украинската война продължава повече от два месеца, но извън полето на военните действия, руската стратегия за установяване на нови отношения за международно икономическо сътрудничество също е в разгара си, пише китайският информационен портал Sohu.
На 26 април заместник-министърът на външните работи на Русия Игор Моргулов заяви в интервю за руската медия Sputnik, че сега Азиатско-тихоокеанският регион е локомотивът на глобалното икономическо развитие и Русия е обърнала външноикономическата си посока на изток.
Моргулов подчерта, че от 2010 г. насам делът на външната търговия на Русия с азиатско-тихоокеанските страни се е увеличил с над 30%, което задава тенденцията за по-нататъшно разширяване на отношенията на федерацията с азиатските страни, които не са подкрепили антируските санкции. Освен Китай и Индия, Иран, Пакистан, Бангладеш, Шри Ланка, Виетнам, Индонезия, Малайзия, Тайланд и други страни от Югоизточна Азия също увеличават вноса на руски стоки.
За да се откъсне от икономическото си сътрудничество с Европейския съюз и да навлезе в Азия, за Русия създаването на гладък и безпрепятствен канал за търговско сътрудничество с Китай е основен приоритет.
Моргулов добави, че заложеният за 2024 г. обем на двустранната търговия, възлизащ на 200 милиарда долара, може да бъде достигнат предсрочно.
Според статистиката, публикувана от Агенция "Митници" на КНР в началото на април, обемът на търговията между Китай и Русия през първото тримесечие на тази година е бил 38,173 милиарда долара, което представлява увеличение от 28,7% на годишна база. Износът за Русия възлиза на 16,441 милиарда щатски долара (увеличение от 25,9%), а износът за Китай е изчислен на стойност 21,732 милиарда щатски долара (увеличение от 31,0%). През март обемът на търговията между Китай и Русия възлиза на 11,669 милиарда долара, което представлява около 30,57% от общата двустранна търговия между Китай и Русия през първото тримесечие.
Моргулов заяви, че за първото тримесечие на 2022 г. обменът между двете страни се е увеличил с близо 20%, а одобрените общи планове и проекти в областта на инвестициите, индустрията и транспорта също биха могли да се изпълняват предсрочно в условията на по-ранно достигане на заложената цел за годишен търговски оборот, възлизащ на 200 милиарда долара.
Русия многократно е споменавала, че иска да установи независим платежен канал с Китай. В условията на наблюдавания стабилен курс на юана, депозитите в китайската валута могат да служат като спестовни алтернативи за руските граждани.
Понастоящем все още съществуват препятствия по пътя на китайско-руската търговия на фона на двустранния оптимизъм. Изградената преди години международната платежна система, създадена от САЩ, не е лесна за разклащане. В случай че не съществува независим платежен канал между Китай и Русия, валутният обмен остава зависим от външни намеси.
Моргулов коментира, че Китай и Русия напредват в изграждането на канали за търговия в двете местни валути. Понастоящем Московската борса извършва транзакции в рубли и юани. Централните банки на двете страни са подписали споразумение за валутен суап при транзакции.
„През последните години делът на населените места в Китай и Русия, използващи съответната чужда валута, се е увеличил значително, достигайки около 25% през първата половина на 2021 година. Москва и Пекин са изградили необходимите канали за прехода към търговия с рубли и юани“. Моргулов добавя с увереност: „Вярвам, че в близко бъдеще ще видим по-нататъшен скок в тази посока“.
Превод и редакция от китайски език: Ивана Маринова
