Списък с чуждестранни компании, които могат да бъдат национализирани в бъдеще, е изпратен на правителството и на Главната прокуратура в Русия. В него са включени около 60 компании, обявили прекратяване на работата в Русия, „без да предоставят гаранции на потребителите“.
Представители на руския бизнес смятат, че е достатъчно да се въведе външно управление - съответната инициатива вече е подкрепена от правителствената комисия по законодателна дейност. Експертите смятат също, че все още е трудно да се каже доколко е национализацията е реална, но ако се наложи, тези мерки със сигурност ще бъдат въведени.
За момента е ясно, че има одобрен законопроект за национализация, който официално е с цел "запазване на работни места". Той гласи следното - ако дадена компания, в която собственост от поне 25% има чуждестранно юридическо лице, реши да прекрати дейност, тя ще има 5 дни срок "да размисли", като или възстанови работа, или продаде имуществото и активите си. Ако не го стори, държавата може да изземе активите ѝ на руска територия - чрез съдебно дело. За три месеца съдът поема управлението на активите, като се прави търг за тях. Новият собственик трябва да запази поне 2/3 от работните места и поне година да продължи дейността на стария. Старото юридическо лице обаче се ликвидира.
Властите в САЩ ще предприемат ответни действия, ако Москва реши да изземе или национализира активите на западни компании, които спират работа в Руската федерация, заяви прессекретарят на Белия дом Джен Псаки. "Ако има такива действия от страна на Руската федерация, САЩ ще отговорят. Към момента няма нищо конкретно", каза тя. Псаки отбеляза, че САЩ приветстват действията на компании, които са спрели работа в Руската федерация. Най-новите имена са Sony и Epson.
Според "Известия" списъкът с чуждестранни компании, чиито активи могат да бъдат национализирани поради прекратяване на работата им в Русия, до момента съдържа 59 компании, но той ще се разширява в зависимост от новите приложения на чуждестранен бизнес. Сред тези, които вече са се появили в документа, са Volkswagen, Apple, IKEA, Microsoft, IBM, Shell, McDonald's, Porsche, Toyota, H&M и др., заявил ръководителят на организацията "Обществена потребителска инициатива" Олег Павлов.
„Веднага щом се появят компании, които обявяват оттеглянето си, без да предоставят гаранции на руските потребители, те ще се добавят. Съответно спрямо тях ще бъдат приложени административни, наказателни и съдебни процедури“, обяснил Павлов. Той отбелязал, че властите вече са формирали единна позиция, че чуждестранният бизнес не може просто така да затвори предприятията си в Русия. Той припомнил, че по-рано за подобни сценарии вече е говорил вицепремиерът Андрей Белоусов; секретарят на "Единна Русия" Андрей Турчак също заявил за възможна национализация.
Почти 200 компании са спрели работа в Русия
„Общият размер на задълженията на тези компании към гражданите, държавата и изпълнителите е повече от 6 трилиона рубли. Тази сума се равнява на приходите им в Русия през последните три години – обяснява Олег Павлов. – Попадането в антисанкционния черен списък означава за фирмата-нарушител и нейното ръководство реализиране на следните рискове: запор на сметки и активи, въвеждане на външно управление, национализация на имущество. Освен това ръководството на тези предприятия може да носи наказателна отговорност за умишлен фалит и измами в особено големи размери.“
Представители на чуждестранния бизнес не отговорили на въпроса на „Известия“ как оценяват такива перспективи.
На 9 март говорителят на президента Дмитрий Песков заявил, че Кремъл няма позиция по този въпрос. В същото време той отбелязал, че в централата на правителството се разработват всички варианти за отговор на санкциите.
Президентът на „Опора Русии“ Александър Калинин смята, че ако чуждестранен бизнес престане да спазва руското законодателство, той трябва да бъде наказан за това. В същото време, според него, не трябва непременно да се говори за запор на активи.
„Просто там ще отидат нашите мениджъри, които ще управляват тези предприятия със съдебно решение. Това е прехващане на контрола, за да спазват руското законодателство. Те могат сами да прехвърлят активите си на доверително управление. Но няма да могат просто да оставят всичко и да избягат“, отбелязва Калинин.
В съобщение в Телеграм канала на „Единна Русия“ се уточнява, че собственикът може да се откаже от външно управление в рамките на пет дни в случай на възобновяване на дейността или продажба на дял, при условие че бизнесът и служителите са запазени. Ако това не се случи, съдът назначава временна администрация за три месеца, след което акциите на новата организация се пускат на търг, а старата се ликвидира. Купувачът на новата организация се задължава да запази най-малко 2/3 от работниците и да продължи дейността на старата организация най-малко една година.
Алишер Захидов, адвокат от обществото за защита на правата на потребителите „Обществен контрол“, смята, че не си струва да се предприемат драстични стъпки: необходимо е да се преговаря с тези компании. В крайна сметка ще мине известно време, "военната операция" (т.е. войната в Украйна) ще приключи и те ще искат да се върнат в Русия.
„Трябва да се разбира, че този чуждестранен бизнес е под натиска на своите правителства. Мнозина обявиха заминаването си несъзнателно. Не е правилно да се говори, че те са затръшнали вратата и са се сбогували завинаги с този пазар”, обяснява експертът.
Политтехнологът Дмитрий Фетисов разглежда изявленията на руските власти и обществени личности като елемент на ответен натиск върху чуждестранния бизнес: показвало му се, че Русия може да предприеме такива мерки, ако партньорите не променят позицията си. Доколко това е реалистично, сега е трудно да се каже, но ако се наложи, тези мерки ще бъдат въведени, сигурен е експертът.
