През 1918 г. съветският революционер Лев Троцки казва на западните кредитори, ужасени от отказа на болшевиките за изплащат външния дълг на Русия: „Господа, вие бяхте предупредени“.
Той им припомня, че увеличението на данъците на селяните с цел финансиране за изплащане на външния дълг от царската епоха е ключов фактор на неуспешното въстание през 1905 година.
Повече от век по-късно Русия стои на ръба на нов фалит, но този път без никой да е предупредил, предава Reuters.
Малцина очакваха нахлуването на Кремъл в Украйна да предизвика толкова яростен отговор от Запада, който почти откъсна Русия от глобалните финансови и платежни системи. Това обаче не е първият случай, в който страната изпада в затруднение да изплати външните си дългове.
Основните дългови събития на Русия през последния век
1918: Отказ
Точно преди революцията от 1917 г. Русия е най-големият нетен международен длъжник в света, след като взима големи заеми за финансиране на индустриализацията и железниците.
Виждайки стремежа към царската индустриализация като провал на работническата класа, болшевиките се отричат от всички външни дългове.
„Техните думи са: „Ние не плащаме и дори да можехме, пак нямаше да плащаме.“ и това е политическо изявление.“, казва Хасан Малик, старши анализатор в Loomis Sayles и автор на книгата „Банкерите и болшевиките: международните финанси и руската революция“.
Въпреки напомнянето на Троцки, фалитът успява да шокира света, особено Франция, чиито банки и граждани търпят огромни загуби.
„Инвеститорите не взимат ситуацията сериозно, защото смятат, че отказът за изплащане ще бъде самонараняващ за руснаците.“, казва Малик, оценявайки дълга на стойност над 500 млрд., приравнявайки го спрямо 2020 година.
Чак до средата на 80-те години на миналия век Москва успява да погаси част от този дълг.
1991: От СССР до Русия
След разпадането на СССР през 1991 г. Русия спира да обслужва част от външния си дълг, който наследява от бившите съветски държави.
Андрей Вавилов, заместник-министър на финансите на Русия между 1994 и 1997 г., казва, че Руската федерация наследява около 105 млрд. долара дълг от съветската епоха в края на 1992 г., като собственият й дълг възлиза на 2,8 млрд. долара.
С цел приемане на наследения дълг Парижкият клуб признава Русия за нация-кредитор, пише Вавилов в книгата си „Руският публичен дълг и финансови сривове“.
Когато Русия се споразумява да преструктурира дълг от 28 млрд. долара през 1996 г., на страната е разрешено да прехвърли основните плащания от съветската епоха към следващото десетилетие.
Заради финансовата криза обаче, изчистването на част от просрочените задължения от комунистическата епоха се проточва до 2017 година.
1998: Дефолт в рубли
До 1997 г. сривът на цените на петрола намалява приходите от руския износ. Външният дълг, който достига близо 50% от БВП през 1995 г., се увеличава до 77% през 1998 г., твърди Вавилов, който посочва огромните заеми от МВФ и Световната банка като основен виновник.
Русия събира много малко данъчни приходи и разчита на държавни краткосрочни облигации, известни като ГКО (Государственные краткосрочные облигации), за покриване на разходите.
За страната обаче става все по-трудно да ги прехвърля и скоро започва да харчи все по-големи суми за защита на рублата.
„Колкото повече правителството настояваше, че ще застане зад валутата и ще изплати дълговете си, толкова повече инвеститори заключиха, че е време да продават.“, казва Крис Милър в книгата си „Путиномика: власт и пари във възраждаща се Русия“.
Месец преди дефолта (обявяване на фалит по дълга) МВФ събира пакет от помощи от 22,6 млрд. долара, но въпреки това „пазарът очаква обявяването на допълнителни 20 млрд. долара“, пише Мартин Гилман, представител на МВФ в Москва по това време в книгата си „Без прецедент, без план: Дефолта на Русия от 1998 година“.
На 17 август 1998 г. Русия признава поражението си, девалвира рублата, като обявява, че вече не може да изплаща дълг в рубли, и въвежда тримесечен мораториум върху някои външни задължения.
Руските банки, които са инвестирали в държавни облигации, скоро се разпадат.
2022: Принудителен дефолт
Поради тежки финансови затруднения от 1998 г. Москва се погрижи да продължи плащанията по еврооблигациите. Сега има много пари, но може да не избяга от дефолта.
За да заобиколи санкциите, Кремъл предлага на чуждестранните кредитори да отворят руски банкови сметки, за да приемат плащания в алтернативни на долара валути.
Инвеститорите извън САЩ на теория могат да се съгласят, но притежателите на американски облигации не могат, тъй като лицензът от Министерството на финансите на САЩ, който им позволяваше да приемат руски плащания, изтече през май.
Милър, автор на "Путиномика" (от икономика и Путин, бел. ред.), казва, че Русия ще се бори със зъби и нокти, за да избегне дефолта.
„Длъжностните лица от централната банка и финансовото министерство са изградили кариерата си върху дестабилизирането на Русия като кредитор, на който може да се има доверие на международните пазари.“, казва той.
„Това е част тяхната самоличност - да са сигурни, че няма да се стигне пак до дефолт“.
