Жилищните пазари в Европа показват нарастващи признаци на надценяване от порядъка на 10-15%, което повишава рисковете от забавяне с по-широки последици за финансовата стабилност. Това се казва в доклад на Международният валутен фонд (МВФ).
Цените на жилищата в София започнаха да падат
"Много индикатори показват натрупване на системен риск на европейския жилищен пазар. От 2015 г. цените на недвижимите имоти са нараснали с 40% в Европа и почти са се удвоили в Унгария, Исландия и Португалия. Тъй като доходите растат много по-бавно, съотношението цена-доходи се разшири значително от 2019 г. в повечето страни и е средно с около 25% над дългосрочното си средно равнище през третото тримесечие на 2022 г. По същия начин съотношението цена-наем е с около 40% над дългосрочните си средни нива.
Рисковете се увеличават заради съвпадането на сътресения, които засегнаха домакинствата и намаляват достъпността на жилищата през последните няколко години. Ускоряването на инфлацията през 2021-2022 г., стимулирана от енергийната криза, принуди централните банки рязко да повишат лихвите и в резултат на това финансовата среда се затегна. Лихвите по ипотечните кредити нараснаха най-малко два пъти в повечето европейски страни през 2022 г. и се утроиха във Финландия, Словакия, Швейцария и Великобритания", посочват още от МВФ.
"Високата инфлацията намалява реалните разполагаеми доходи на населението, подкопавайки още повече достъпността на жилищата. Делът на домакинствата, които може да изпитат затруднения да си позволят основни разходи, вероятно ще нарасне с десет процентни пункта според основния сценарий през 2023 г., достигайки една трета от всички домакинства в средностатистическа страна в Европа. Една четвърт от потребителите може да намалят разходите заради загуба на реални доходи.
Нови сътресения може да отслабят още повече финансовата стабилност на домакинствата. Според по-лошия сценарий 45 на сто от домакинствата, притежаващи над 40 на сто от ипотечния дълг и 45% от потребителския дълг, може да изпитат финансови затруднения. Една трета от потребителите, съставляващи 30% от общото потребление, може да бъдат принудени да намалят потреблението на стоки от неосновна необходимост, за да си позволят основни разходи", се казва още в доклада.
