Китай отново се зарече да изпълни амбициозните си цели за зелено развитие, въпреки увеличеното потребление на въглища в страната и колебанията в световния енергиен пазар. Това става ясно в доклад на Китайската комисия за национално развитие и реформи.
Съгласно изискванията на доклада делът на потреблението на възобновяема енергия трябва да достигне 20% през 2025 година.
В страната, която е най-големият потребител на въглища в света, това би се равнявало на енергия, произведена от около 1 млрд. тона въглища, предава китайската икономическа платформа Sina Finance.
Сред добрите практики, които страната желае да постигне до 2025 г. са производството на електроенергия от възобновяеми източници, равняващо се на 3,3 трлн. kWh и удвояване на производството на вятърна и слънчева енергия.
Тези данни идват на фона на обещанията на китайският лидер Си Дзинпин страната да стане въглеродно неутрална до 2060 година.
Пекин обаче среща проблеми що се касае до собствената си енергийна сигурност и постигането на заложените планове. Още в зародиша на "14-тия петилетен план" през 2021 г. екологичните постижения бяха забавени и Китай погледа назад към въглищата.
Ежедневният добив на въглища в страната дори достигна нов връх през последните месеци поради увеличаване на производствения капацитет.
Запасите от твърдо гориво в електроцентралите, дори достигнаха исторически високи нива, сочат данни на платформата за климатични анализи Carbon Brief от края на март тази година.
От административна гледна точка най-малко пет нови големи въглищни енергийни проекта бяха одобрени за строителство през първите шест седмици на годината, а три проекта за въглищни мини за милиарди долари бяха одобрени през февруари.
В момента е трудно други енергийни източници да заменят въглищата (които представляват 60% от първичния енергиен източник в страната), особено в областта на производството на електроенергия.
Миналата година хаотичните мерки с цел намаляване на въглеродните емисии доведоха до недостиг на електроенергия в много градове.
Въпреки че 2021 г. е първата година, след като Китай обяви целта си за въглероден неутралитет, поради продължаващия растеж на производствената индустрия и икономиката, реалистичността на проекта бе поставена под въпрос.
През същата 2021 година страната е използвала 5.24 млрд. тона въглища за производство на енергия. Това е най-високото потребление на твърдо гориво за последното десетилетие в Китай и представлява ръст от 5,2% в сравнение с 2020 г., сочат данни на Националното статистическо бюро на КНР, цитирани от Reuters.
Същевременно търсенето на електроенергия продължава да нараства значително, а покачването на международните цени предизвика сериозен вътрешен недостиг в Китай, предава за Джан Дзюнхуа, китайски политолог, който живее в Германия повече от 30 години, за Deutsche Welle.
За да запази линията на икономическото развитие, Пекин разхлаби много предишни ограничения за добива на въглища и производството на топлинна енергия, а потреблението на твърдо гориво рязко се възстанови, почти доближавайки своя пик през 2013 г., по информация на немската компания за изследване на данни Statista.
Спирането на електрозахранването през 2021 г. накара китайското правителство временно да отхвърли обещанието си. Сега не само, че амбициозните цели отново са на дневен ред, но се очаква до 2060 г. делът на потреблението на възобновяема енергия да надхвърли 80%.
"Според оценки на китайски мозъчни тръстове, през следващите 30 години, ако Китай иска да постигне въглеродна неутралност до 2060 г., той трябва да инвестира 75 трлн. долара. Това се равнява на пет пъти националното производство за 2020 г.", казва Джан Дзюнхуа.
"Енергийната интензивност на Китай е около 1,5 пъти над средната за света и 2,7 пъти над средната за ЕС.", добавя той. За да осъществи целите си, Китай ще трябва да направи серия от технологични пробиви в сектори като индустрия, транспорт и електроенергия.
В ситуацията на пренасочени енергийни пазари и приоритетно изкупуване на горива от Русия, целите за подобен скок в дела на възобновяемата енергия остават под въпрос.
Автор: Ивана Маринова
Още: Защо Китай купува Африка?
