Швейцарските банки направиха рядко изключение от принципите си, като хвърлиха светлина върху това колко пари съхраняват руските клиенти в швейцарски банки.
Според изчисленията на Швейцарската асоциация на банкерите, средствата на руски клиенти по офшорни сметки в швейцарските банки възлизат между 150 млрд. франка (160 млрд. долара) и 200 млрд. франка (213 млрд. долара).
Томас Готщайн, изпълнителен директор на Credit Suisse Group AG, посочи по-рано през тази седмица, че руските пари оформят около 4% от активите на отдела за управление на средства на банката, предава Bloomberg.
Швейцария, чието население възлиза на 8.6 млн. души, отдавна е атрактивна дестинация за заможни руснаци, привличани заради дискретността на банковия сектор и регулациите на страната.
Данните на базираната в Базел Международна банка за разплащания, показват, че руски граждани и компании държат 11 млрд. долара в швейцарски банки към края на септември миналата година, което е приблизително двойно повече от руските средства държавни във Великобритания, които достигат около 5 млрд. долара. Сумата обаче може да се окаже доста по-висока, тъй като не включва средствата държавни по брокерски сметки, инвестиции или активи, държавни чрез офшорни компании.
Частни банкери от най-големите компании за управление на средства в страната, които са пожелали анонимност, тъй като коментират вътрешна информация, изчислиха по-рано през този месец, че богатите руснаци държат около 100 млрд. долара из банките в страната, като един от банкерите смята, че цифрата достига 300 млрд. долара – сума, равна на близо 40% от швейцарската икономика.
Активите на заможните руснаци, които се свързват с президента Владимир Путин, бяха замразени по света, докато други богати клиенти, които са вземали кредити срещу руски активи, трябваше да предложат по-високо обезпечение, след като тези ценни книжа рязко загубиха стойността си.
Правителството на Швейцария наруши традицията си да пази неутралност, като се съгласи да наложи санкциите на Европейския съюз срещу руски компании и физически лица, включително Владимир Путин и външния министър на Русия Сергей Лавров. Решението дойде след седмица на критики от страна на опозиционни политици, медии и дори други правителства.
Още: Как Путин "унищожи" рублата и доближи Русия на косъм от дефолт
