Близо 400 млн. души в 45 града в Китай се намират под пълен или частичен локдаун заради политиката на китайските власти, която се опитва да ограничи разпространението на COVID-19. Взети заедно, всички тези хора представляват 40% или 7.2 трилиона долара от годишния брутен вътрешен продукт на втората най-голяма икономика в света, става ясно от данни на Nomura Holdings.
Според анализаторите, въпреки предупрежденията за последствията върху световната икономика от китайската политика за изолиране на населението, инвеститорите не преценяват правилно нивото на риска, пише CNN.
„Световните пазари навярно все още подценяват влиянието, защото повече внимание остава фокусирано върху конфликтът Русия – Украйна и повишаването на лихвите от страна на Федералния резерв на СА”, посочва в бележка от миналата седмица Лу Тинг, старши икономист за Китай в Nomura.
Най-тревожни сигнали идват от затварянето на Шанхай, което засега няма краен срок. Градът, който има население от 25 млн. души, е основен производствен и експортен хъб на Китай.
Карантините в града доведоха до недостиг на храни, невъзможност за достъп до здравеопазване и дори умъртвяване на домашни любимци, според световните новинарски агенции. Освен това, локдаунът постави и най-голямото пристанище в света в недостиг на работна ръка.
Пристанището в Шанхай, което обслужва над 20% от трафика на товарния транспорт в Китай през 2021 година, понастоящем в застой. Хранителните доставки, който седят в товарни контейнери без охлаждане, се развалят.
Входящото карго сега остава заседнало из морските терминали средно за осем дни преди да бъде транспортирано, което представлява 75% увеличение в периода спрямо ситуацията преди налагането на ограничителни мерки срещу разпространението на COVID-19.
Времето на съхранение на стоките за износ е намаляло, но това се случва навярно в резултат на липсата на нови контейнери, които складовете изпращат към пристанището, става ясно от платформата за следене на веригата за доставки project44.
Въздушният товарен превоз е отменил всички полети за и от града, а над 90% товарните камиони, които превозват вноса и износа понастоящем не оперират.
Шанхай произвежда 6% от китайския износ, според правителствената статистика за 2021 година, като допълнителното затваряне на заводи в и около града предизвиква допълнителни сътресения във веригата за доставки.
Заводите на доставчиците на Sony и Apple в и около Шанхай в момента не оперират. Quanta, най-големият подизпълнител за производство на ноутбуци и производител на MacBook, изцяло е спрял работа. Заводът оформя около 20% от производствения капацитет за лаптопи на Quanta. Преди сътресенията в Китай, компанията прогнозираше, че ще достави през тази година 72 млн. единици.
Шанхай е основен производствен и експортен център в Китай. Градът е поставен под строги ограничителни мерки, целящи ограничаване на разпространението на COVID-19;
Снимка: iStock
Компанията за електрически автомобили Tesla също е затворила завода си в Шанхай, където произвежда около 2 000 електромобила на ден.
В края на миналата седмица, китайското министерство на индустрията и информационните технологии посочи в изявление, че изпраща работна група до Шанхай, която да работи по план за възстановяване на операциите на 666 основни производители в затворения град.
От Tesla се надяват, че ще могат да възобновят операции в началото на тази седмица, прекратявайки най-дългото прекъсване на дейността на завода откакто е отворен през 2019 година. Автомобилният производител е загубил около 50 000 единици от производството си, става ясно от информация на Reuters.
“Въздействието върху Китай е сериозно, а ефектът върху световната икономика е значителен”, казва Майкъл Хирсън от Eurasia Group.
„Мисля, че идват повече волатилност и икономически и социален разрив през идните най-малко шест месеца”, прогнозира той.
Идва ли краят на глобализацията?
Продължителното прекъсване на производството и доставките в Китай може да помогне за засилване на инициативата на кабинета на щатския президент Джо Байдън за независимост от китайските стоки и вериги за доставка.
Но задачата върви ръка за ръка със сериозни непосредствени икономически последствия.
В доклад от миналата седмица, Световната търговска организация предупреди, че най-лошият възможен сценарии, включващ разделяне на глобалните икономики в резултат на инвазията на Русия в Украйна, може да намали дългосрочния глобален БВП с 5%.
Това е малко вероятно да се случи с оглед дълбоката финансова свързаност между Китай и САЩ. Инвестициите в акции и облигации между двете страни достигат 3.3 трилиона долара към края на 2020 година, сочат данните на Rhodium Group.
„Това са все още много преплетени икономики”, казва Хирсън. „Тази интеграция не е нещо, което лесно ще се обърне, тъй като би било невероятно скъпо за САЩ и световната икономика”, казва той.
Все пак икономисти от САЩ вярват, че отдалечаването на двете икономики една от друга е процес, който вече се случва. Хауърд Маркс, съосновател на Oaktree, написа в края на месец март, че „махалото се върна обратно към местните източници” и далеч от глобализацията.
Председателят на BlackRock Лари Финк също посочи в писмо до акционерите на компниатя, че руската инвазия в Украйна слга край на глобализацията, която наблюдаваме през последните три десетилетия.
Най-голямото управляващо дружество в света: Войната в Украйна сложи край на глобализацията
В реч пред Атлантическия съвет през миналата седмица, финансовият министър на САЩ Джанет Йелън заяви, че САЩ наблюдава внимателно политическите и икономически връзки между Русия и САЩ.
„В бъдеще ще бъде все по-трудно да се отделят икономическите въпроси от по-широките съображения, свързани с националния интерес, включително националната сигурност”, казва тя.
Въпреки, че Йелън изрази надежда, че „биполярно разделяне” между Китай и САЩ може да бъде избегнато, „отношението на света към Китай и неговата готовност да приеме по-нататъшна икономическа интеграция може да бъдат повлияни от реакцията на Китай на нашия призив за решителни действия срещу Русия.”
Понастоящем 1/3 от Китай е сложена под карантина, което причинява вреди на икономиката на страната.
Последните мерки срещу пандемията могат да костват на Китай най-малкото 46 млрд. долара под формата на изгубена икономическа продукция или 3.1% от БВП на страната, сочи проучване на Chinese University of Hong Kong.
Анализаторите вече не вярват, че Китай ще постигне заложения растеж за тази година от 5.5%, въпреки, че това е най-неамбициозната цел на китайското правителство от три десетилетия насам.
Световната банка ревизира прогнозата си за ръст на китайската икономика през тази годна до 5%, предупреждавайки, че ако политиките на ограничения продължат, то растежът на БВП може да падне до 4%.
Икономическите сътресения могат да имат и политическа цена. През есента китайският президент Си Дзинпин ще се опита да оглави нацията за трети пореден мандат, нарушавайки традицията за максимум два мандата на власт.
Още: Може ли Китай да спаси руската икономика?
