100 000 000 000 долара или 2500 долара за всеки украинец – толкова голям е вече държавният дълг на Украйна. Основната причина за това е подпалената от руския диктатор Владимир Путин война.
Именно заради войната, Украйна не може да получава заеми по търговски начин т.е. чрез нормалните инструменти, които всяка държава ползва, като например продажба на държавни облигации на международните пазари. Но това не значи, че Киев е оставен без помощ, пише УНИАН.
Международният валутен фонд (МВФ), Световната банка, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) – това са международните финансови институции, които отпускат средства на Украйна. Отделно, редица държави дават пари на Украйна на национално ниво, като те идват под формата или на директна безвъзмездна помощ (т.е. Киев не трябва да връща нищо), или като специални субсидии за конкретни цели, или като нисколихвени заеми. Дотук, по данни на украинското финансово министерство, 40% от всичко дадено на Украйна като международна финансова помощ е безвъзмездно – т.е. 10 000 000 000 долара.
Кой колко е дал на Украйна
От началото на 2022 година най-много пари на Украйна са дали САЩ и ЕС – съответно 13 000 000 000 долара и 11 500 000 000 долара. Само че има огромна разлика – 8 490 000 000 долара от американската помощ са безвъзмездни, а от ЕС безвъзмездно дойдоха само 626 000 000 долара.
Канада, Германия и Великобритания са отпуснали заеми съответно на стойност 1 500 000 000 долара, 1 400 000 000 долара и 1 000 000 000 долара. Франция, Италия и Холандия също допринасят сериозно – съответно с 332 000 000 долара, 330 000 000 долара (125 000 000 от тях не трябва да се връщат) и 310 000 000 долара, но Нидерландия трябва да преведе още 204 000 000 долара от обещаното.
МВФ, ЕИБ и Световната банка са се ангажирали съответно 2 700 000 000 долара, 2 320 000 000 долара и 1 700 000 000 долара, като всичко това са заеми. От МВФ вече всички средства са преведени на Украйна, от ЕИБ и Световната банка – половината. Само ЕИБ дава безвъзмездно 1 000 000 000, с цел възстановяване на Украйна след края на войната.
Освен това, чрез изкупуване на държавни облигации Украинската централна банка е отпуснала на правителството 9 000 000 000 долара (330 млрд. гривни), като до края на годината украинските власти планират да изтеглят още 70 млрд. гривни, а догодина – 200 млрд. гривни.
Какво ще прави Украйна с всичко, което трябва да връща?
Ясно е, че както досега не може да продължава постоянно и в големи обеми. Ще се увеличат изискванията към украинските власти за реформи в правосъдието, икономическо-финансовата и политическата сфера. Догодина, за задоволяване на финансовите нужди на държавата Украйна, ще трябват около 70 000 000 000 долара, от които половината първо трябва да дойдат като потвърден ангажимент, а после значителна част от тях да бъдат връщани.
Как ще дойдат пари догодина – украинският премиер Денис Шмигал вече коментира, че това ще стане с безвъзмездна помощ и заеми от съюзници, както и международни институции. "Искаме от Европейския съюз макрофинансиране в размер на 12 000 000 000 долара, тоест по милиард всеки месец. Освен това е МВФ, който също трябва да ни осигури от 12 000 000 000 за следващата година. От САЩ се очакват по 1 500 000 000 долара всеки месец. Като цяло това напълно ще покрие бюджетния дефицит", каза Шмигал.
Украинските прогнози са, че догодина украинският държавен дълг ще стане 6,5 трилиона гривни, т.е. над 100% от БВП. С други думи – двойно увеличение на дълга. Необходими са ни още 3-4 години, според оптимистични оценки, за да достигнем нивото на БВП от края на 2021 г., който тогава достигна почти 200 000 000 долара, коментира експерт.
Как Украйна ще излезе от дълговата спирала? Ясно е, че ще трябва да има преговори за разсрочване на украинския държавен дълг с редица кредитори. Икономическият анализатор Олексий Куш например смята, че Украйна се нуждае от пълноценно преструктуриране, което трябва да включва отсрочване на плащанията за 20 години, намаляване на лихвите по дълга от сегашните 7% на 1-2% и отписване на половината дълг. Според експерта, отприщената от Владимир Путин война е 100 процента форсмажор, така че Украйна има право да започне процеса на преструктуриране. Само че дотук това не се случва и „броячът на лихвите продължава да тиктака”, добавя Куш. И недоумява защо през лятото Украйна забави плащанията по външния си дълг само с 2 години. "Това е нищо", смята Куш.
Има обаче и друга позиция – не може да не се връщат пари по вече взети заеми и дългове, защото показването на платежоспособост гарантира добро отношение при отпускане на нови заеми. Магическа рецепта няма – тепърва ще стане ясно колко добре ще може режимът на Зеленски да балансира.
ОЩЕ: Украйна печели на фронта, но най-големият проблем тепърва притиска режима на Зеленски
