Пандемията увеличи пропастта между богати и бедни по света, сочи нов доклад. Милиардерите по света увеличават дела си в световното богатство през миналата година, като това е най-резкият скок от 1995 година насам или казано с други думи - откакто организацията World Inequality Lab следи тези данни.
Нетното състояние на милиардерите нараства с 3.6 трилиона долара само през 2020 година, увеличавайки дeлът им в световното богатство на домакинствата до 3.5% от общата сума.
В същото време, пандемията е натикала около 100 млн. души по света в състояние на крайна бедност, което увеличава общият брой на хората в това незавидно състояние до 711 млн. души през 2021 година, според изчисления на Световната банка, цитирани от доклада.
Ако развитите държави по света не бяха предприели икономически мерки срещу негативните ефекти от пандемията, броят на хората, които щеше да изпадне в крайна бедност е можел да бъде дори по-висок, сочи проучването, цитирано от CNN.
"COVID-19 кризата изостри неравенството между много богатите и останалата част от населението“, каза Лукас Чансел, водещ автор на доклада и съдиректор на World Inequality Lab. „Все пак в богатите страни правителствената намеса предотврати масово нарастване на бедността, това не беше така в бедните страни“, казва той.
Докладът е базиран на повече от четири години работа и на труда на над 100 изследователи по света. Експертите по неравенство Емануел Заез и Габриел Зукман от University of California, Berkeley и Томас Пикети от Paris School of Economics са координирали доклада съвместно с Чансел.
Въпреки, че COVID-19 увеличава разликата между бедни и богати, нивото на неравенството по света така или иначе е на високо ниво. Финансовата дерегулация, приватизацията, не достатъчно прогресивното данъчно облагане в богатите страни и масовата приватизация в нововъзникващите пазарни икономики помогнаха за увеличаването на състоянието на заможните през последните няколко десетилетия.
Световното неравенство е близко до пика си от западния империализъм в началото на 20 век, става ясно от доклада.
Според Чансел, уроците от последните 40 години показват, че понижаването на данъците не води до просперитет за всички.
Докладът предлага налагане на данъци за богатите, които да генерират приходи за правителствата, които от своя страна да използват тези средства за намаляване на неравенството, инвестиции в образованието, здравеопазването и екологични мерки.
В САЩ се появиха опити за въвеждане на данъци за милиардери, но начинанието набързо избледня.
Разликата е огромна
Най-богатите 10% от населението в света контролира 76% от световното благосъстояние през 2021 година, сочи докладът. В същото време, долните 50% от населението по богатство, контролира едва 2% от общото благосъстояние. Останалите 40% държат 22% от световното богатство.
Когато става дума за доходи, горните 10% държат 52% от световните доходи, докато долните 50% печелят едва 8% от общата сума на доходите. Останалите 40% държат 39% от световните доходи.
Богатите стават още по-богати
Горният 1% от населението оформя 38% от растежа на световното богатство в периода 1995 – 2021 година. В същото време долните 50% от населението оформят едва 2% от растежа за същия период, сочи докладът.
Богатството на заможните расте с бързи темпове между 3% и 9% на година през разглеждания период. Долните 50% обаче постигат растеж в състоянието си между 3% и 4% на година. А тъй като малкия размер на богатството означава ниска база, растеж от 4% на година не носи почти никакви натрупвания.
Разликата зависи от региона
Латинска Америка регистрира най-голямата разлика между горните 10%, които контролират 77% от богатството, и долните 50%, който притежават едва 1% от общото благосъстояние.
За сравнение, Европа може да се похвали с най-малката разлика между бедни и богати. Горните 10% притежават 58% от общото богатство, докато долните 50% контролират 4% от общото състояние.
Големият брой обществени програми, които са достъпни за граждани с ниски и средни доходи, като безплатно образование, здравеопазване и култура, са сред причините правещи Европа обществото с най-ниско ниво на неравенство, става ясно от думите на Чансел.
Изглед над Будапеща, столицата на Унгария. Европа изпъква с най-ниско ниво на неравенство, макар разликата между бедни и богати изобщо да не е малка; Снимка: iStock
"Европа, която има доста щедра система за достъп до публични услуги, засега успява да удържа покачването на неравенството, нещо, което САЩ не успяват да правят през последните десетилетия“, казва Чансел.
Разликата намалява, но твърде бавно
Пропастта между доходите, която включва приходите от възнаграждения, лихви и дивиденти, намалява от 1980 година насам, тъй като Китай и някои други развити държави се опитват да догонят Северна Америка и Европа.
"Средният доход се увеличава с по-бързи темпове в Китай, Индия, Бразилия и развиващия се свят спрямо този в Европа и САЩ“, казва Чансел. „Заради този ефект, имаме намаление в глобалното неравенство между тези, които живеят в Китай и тези, които живеят в други части на света.“, казва той.
Средният доход на горните 10% в света е бил 38 пъти по-висок от дохода на долните 50% през 2020 година, докато през 1980 година разликата е била внушителните 53 пъти.
Въпреки това, настоящото ниво е сравнимо с разликата в доходите през 1910 година, когато средният доход на горните 10% е бил 41 пъти по-висок спрямо този на долните 50%.
При все, че средните доходи се покачват в развиващите се държави като Китай и Индия, неравенството сред населението на тези държави се увеличава.
"Това действително забавя прогреса по отношение на намаляването на световното неравенство. Освен това забавя прогреса и по отношение на намаляването на бедността“, казва Чансел.
Изследването изравнява доходите в различните страни чрез метод познат като паритет на покупателната способност.
