САЩ и Китай, двете най-големи икономики в света са отговорни за най-големия дял от изтеглените заеми през първото тримесечие на годината, след като глобалният дълг нарасна до рекордните 305 трлн. долара, докато общото съотношение дълг към БВП намалява, показват данни на Института за международни финанси в сряда, цитирани от Reuters.
Дългът на Китай се е увеличил с 2,5 трлн. долара през първото тримесечие, а този на САЩ – с 1,5 трлн. долара, сочат данните. Общият дълг в еврозоната отчита спад за трето поредно тримесечие. Анализът показва, че много нововъзникнали и развити пазари навлизат в цикъл на затягане на паричната политика, воден от Федералния резерв на САЩ, с високи нива на дълг, деноминиран в долари.
„Тъй като централните банки продължават да затягат политиката си за ограничаване на инфлационния натиск, по-високите разходи по заеми ще засилят уязвимостта на дълга“, се съобщава доклада. „Въздействието може да бъде по-сериозно за онези кредитополучатели от нововъзникващи пазари, които имат по-малко диверсифицирана инвеститорска база“.
От началото на годината доходността по еталонните 10-годишни държавни ценни книжа на САЩ се е повишила с около 150 базисни пункта (с 1,5%), като по-рано този месец достигна най-високите нива от 2018 г. насам.
Корпоративният дълг извън банките и държавните заеми беше основната за увеличаване на заемите, като дългът извън финансовия сектор нарасна до над 236 трлн. долара, повишение от около 40 трлн. долара спрямо началото на пандемията от COVID-19 преди две години. Държавният дълг нараства по-бавно през същия период, но с нарастването на разходите по заеми държавните баланси остават под натиск.
„Тъй като нуждите от държавно финансиране все още надвишават нивата отпреди пандемията, по-високите и по-променливи цени на суровините биха могли да принудят някои страни да увеличат публичните си разходи, за да предотвратят социалните вълнения“, посочва Института за международни финанси. „Това може да е особено трудно за нововъзникващите пазари, които имат по-малко фискално пространство“.
Липсата на прозрачност също се превърна в тежест за развиващите се пазари, където общият дълг се приближава до 100 трлн. долара, спрямо 89 трлн. преди година.
„Липсата на навременно оповестяване на задълженията по публичния дълг, много ограниченото покритие на условните задължения (включително задължения на ДП) и широкото използване на клаузи за поверителност са пречките, причиняващи разминаване в информацията между кредитори и длъжници“, се твърди още в доклада.
Съотношението на глобалния дълг към БВП спадна до 348%, с около 15 процентни пункта под рекорда, поставен преди година, като в страните от Европейския съюз се наблюдават значителни подобрения. Виетнам, Тайланд и Южна Корея отбелязаха най-добри резултати в този показател.
„Очаква се растежът да се забави значително тази година, с неблагоприятни последици за динамиката на дълга. На фона на строгия локдаун в Китай и по-затегнатите глобални условия за финансиране, очакваното забавяне вероятно ще ограничи или дори ще обърне тенденцията надолу в съотношението на дълга към БВП“, обобщава докладът.
