Енергийната криза в Европа накара лидерите на страните от ЕС да започнат да поглеждат към различни дестинации в търсене на алтернативи на руските газови доставки. Африка изглежда е една от тях.
Нов проект за изграждане на терминал за втечнен природен газ на западния бряг на Африка, приковава вниманието на Европа, макар и все още да не е завършен. Неслучайно през последните седмици той беше посетен от лидерите на Германия и Полша.
Проучванията сочат, че газовото поле край бреговете на Сенегал и Мавритания съдържа около 425 милиарда куб. м газ, което е повече от пет пъти от цялото потребление на Германия за 2019 година. Терминалът е завършен на около 80%, а добивът се очаква да започне не по-рано от края на следващата година, пише Associated Press, цитирана от БТА.
Този проект няма да реши енергийната криза в Европа, отприщена от руската инвазия в Украйна, но все пак идва навреме, за да помогне за решаване на проблемите в дългосрочен план, казва Гордън Бирел от BP, която участва в развитието на проекта.
"Сегашната ситуация в света показва, че разработването на проекти за втечнен природен газ може да играе ключова роля в гарантирането на енергийната сигурност на отделни държави и цели региони", каза той по време на енергийна среща в Западна Африка в края на миналия месец.
Въпреки че Африка разполага с огромни запаси от природен газ, а страни като Алжир са свързани с Европа с газопроводи, липсата на инфраструктура и проблеми със сигурността пречат на производителите от други части на континента да увеличат износа.
Нигерия разполага с най-големите газови залежи на континента, казва говорител на петролното министерство в Абуджа. В същото време едва 14 на сто от втечнения природен газ, внасян в Европа, идва от тази държава. Проектите в Нигерия се сблъскват с куп проблеми - от корупция и високи цени до тероризъм и енергийни кражби.
Мозамбик, който едва наскоро откри, че разполага с големи газови резерви, е принуден да бави развитието на проектите, тъй като те са подложени на атаки от действащите в северната част на страната ислямистки екстремисти.
Изправени пред заплахата да бъдат лишени изцяло от руския газ, европейските лидери през последните месеци се обърнаха спешно към други страни производители на синьо гориво - Норвегия, Азербайджан и Катар, но и все повече започнаха да гледат на Африка като на реалната алтернатива.
През юли Италия подписа договор на стойност 4 милиарда долара за внос на газ от Алжир, а месец по-късно Египет сключи споразумение с ЕС и Израел да увеличи продажбите на втечнен природен газ. Сделка с Италия договори и Ангола.
Макар и сделката от юли да даде възможност на най-голямата италианска енергийна компания Eni да започне производство в Алжир, все още не е ясно кога този газ ще потече към Европа, тъй като в договорите липсват конкретни параметри, смятат анализатори.
Африканските лидери искат страните им да спечелят от "енергийния глад" на Европа, но не възнамерявт да изнасят всичките си ресурси, тъй като и самата Африка изпитва подобни проблеми. По неофициални изчисления около 600 милиона африканци нямат достъп до електричество.
На този етап Алжир е най-големият доставчик на газ за Европа от Африка. Над 60 процента от добива на газ на Черния континент идва от тази страна и Египет. Засега обаче това не е достатъчно за пълна замяна на руския газ, смята Махфуд Кауби, професор по икономика и енергетика в университета в Алжир. "Годишният добив на газ в Русия възлиза на 270 милиарда куб. м, а този в Алжир е едва 120 милиарда, 70 процента от който е за вътрешния пазар", казва Кауби.
През настоящата година Алжир е изнесъл по тръби около 31,8 милиарда куб. м, посочва Том Пърди, газов анализатор за "Стандарт енд Пуърс комодити инсайтс". "От клочово значение е колко може да бъде увеличен добивът в Алжир, като се има предвид колко много газ потребява тази страна", казва той.
Египет, който се нуждае от твърда валута, няма този проблем и възнамерява да изнася колкото се може повече газ. Страната дори вече намалява климатиците в моловете и светлините по улиците, за да пести и продава. Премиерът Мостафа Мадбули заяви неотдавна, че Кайро се надява на допълнителни 450 милиона долара месечно, като пренасочи 15 на сто от газа, потребяван в страната, за износ, съобщават местни медии.
Над 60 на сто от газовото потребление на Египет отива за генериране на електричество, а износът е основно насочен към Азия. Новата тристранна сделка с ЕС и Израел ще даде възможност на страната да служи като посредник за износ на израелски газ за Европа, тъй като разполога с много мощности за втегняване и износ по море.
В Нигерия афишираните от години амбициозни планове тепърва трябва да се реализират. Засега страната изнася едва 1 на сто от огромните си газови залежи.
Проектът за изграждане на 4400-километровия Транссахарски газопровод до Алжир е замразен от 2009 г., най-вече поради високата си цена от над 13 милиарда долара, но не само. Експерти и политици предупреждават, че дори и да бъде построен, газопроводът ще се сблъска със същите проблеми, които изпитва и петролната индустрия на страната - постоянни атаки от страна на ислямисти и вандали.
На юг Мозамбик има амбицията да стане важен износител на втечнен природен газ, след като през 2010 г. край бреговете на страната в индийския океан бяха открити големи газови залежи. Френската TotalEnergies инвестира 20 милиарда долара в разработването им, но миналата година проектът беше спрян заради неспирашите ислямистки атаки. Мозамбикските власти обещаха да решат проблема, за да може работата по проекта "Палма" в провинция Кабо Делгадо да продължи, но засега той си остава замразен.
Италианската Eni също работи в Мозамбик, след като откри газ там през 2011 г. и 2014 г. Компанията изгради платформа на 80 км от брега, далеч от насилието в Кабо Делгадо. Това е първата плаваща платформа за втечнен природен газ в дълбоки води край бреговете на Африка, а капацитетът й е 3,4 милиона тона годишно, казват от Eni. На 2 октомври процесът по втечняване започна, а първата пратка за Европа отплава преди броени дни.
