Европа е загубила около 1 трилион долара заради нарастващите разходи за енергия в резултат на руската война в Украйна, а най-дълбоката криза от десетилетия насам едва сега започва, пише Bloomberg в свой анализ.
След тази зима континентът ще трябва да попълва газовите си запаси, без да има почти никакви доставки от Русия, което засилва конкуренцията за танкери с гориво. Дори и с пускането в експлоатация на повече съоръжения за внос на втечнен природен газ (LNG), пазарът се очаква да остане свит до 2026 г., когато ще бъдат налични допълнителни производствени мощности от САЩ до Катар. Това означава, че високите цени ще си останат близо до това ниво дълго време.
ОЩЕ: Пари срещу влияние: Скандалът с Катар създава голямо газово главоболие за Европа
Според брюкселския мозъчен тръст "Брюгел" правителствата са успели да помогнат на компаниите и потребителите да поемат голяма част от удара с помощта на над 700 млрд. долара, но извънредното положение може да продължи с години. С повишаването на лихвените проценти и вероятната рецесия на икономиките, помощта, която смекчи удара за милиони домакинства и предприятия, изглежда все по-недостъпна.
Мартин Девъниш, който е директор в консултантската компания S-RM, смята, че за правителствата ще бъде "много по-трудно да се справят с тази криза през следващата година".
Данните на Bloomberg показват, че в топ 5 на държавите с най-много харчове за мерки в подкрепа на потребителите са Германия (отпусната помощ от 264,2 млрд. евро), Великобритания (97 млрд.), Италия (90,7 млрд.), Франция (69,2 млрд.) и Нидерландия (43,9 млрд.). Цифрата за Германия представлява 7,4% от БВП.
Около половината от държавите членки на ЕС имат дълг, надвишаващ определения от блока лимит от 60% от брутния вътрешен продукт.
По-скъпата енергия за потребителите и компаниите води до загуби от около 1 трилион долара за Европа, изчисляват от Bloomberg въз основа на пазарни данни. Част от тези загуби, но не цялото количество, е била компенсирана с пакети от помощи.
Бързането да се запълнят хранилищата през миналото лято - въпреки почти рекордните цени, засега облекчава свитото предлагане, но студеното време поставя енергийната система на Европа пред първото истинско изпитание тази зима. Миналата седмица германският мрежови регулатор предупреди, че не се съхранява достатъчно газ, а два от петте показателя, включително равнището на потребление, са станали критични.
В условията на ограничено предлагане предприятията и потребителите са призовани да намалят потреблението. Според Международната агенция по енергетика - ЕС е успял да ограничи търсенето на газ с 50 млрд. куб. м тази година, но регионът все още е изправен пред потенциален недостиг от 27 млрд. куб. м през 2023 г. Това предполага, че руските доставки ще намалеят до нула, а китайският внос на втечнен природен газ ще се върне на нивата от 2021 г.
"Набавянето на газ е абсолютна необходимост и вероятно ще станем свидетели на натрупване на запасите в Европа", казва Бярне Шилдроп - главен анализатор на суровините в шведската банка SEB AB. Според него надпреварата е за запълване на хранилищата със синьо гориво преди следващата зима.
Основният източник на газ от Русия за Западна Европа беше "Северен поток", който бе повреден през септември. Тогава бяха открити общо 4 теча по двата тръбопровода под Балтийско море, като шведските власти установиха експлозии и Западът заговори за саботаж, а Русия отрича каквото и да е участие, прехвърляйки вината към Великобритания.
ЕС все още получава малко количество руски доставки през Украйна, но тежките обстрели на енергийната инфраструктура от страна на Москва излагат маршрута на риск. Без този газопровод зареждането на хранилищата ще бъде предизвикателство. За да предотврати недостиг, Европейската комисия определи минимални цели за запасите. До 1 февруари резервоарите трябва да бъдат пълни поне на 45%, за да се избегне изчерпването на запасите до края на отоплителния сезон. Ако зимата е мека, целта е дотогава нивото на съхранение да остане 55%.
Вносът на втечнен природен газ в Европа е рекорден и в Германия се откриват нови плаващи терминали за приемане на горивото. Европа привлече товари и от Китай, но по-студеното време в Азия и възстановяването на Пекин от COVID-19 може да затрудни процеса.
Според Института за енергийна икономика на Китайската национална офшорна петролна корпорация - вносът на газ в Китай през 2023 г. вероятно ще бъде със 7% по-висок, отколкото през тази година. Държавната компания е започнала да осигурява доставки на LNG за 2023, което я поставя в пряка конкуренция с Европа за свободните доставки. Историческият спад в търсенето на Китай през тази година се равняваше на около 5% от световното предлагане.
Китай не е единственият проблем на Европа - други азиатски държави се стремят да се снабдяват с повече газ. Япония, която е най-големият вносител на LNG в света през тази година, дори обмисля създаването на стратегически резерв, като правителството също така смята да субсидира покупките.
Европейските фючърси на газ са средно около 135 евро за мегаватчас тази година, след като през юли достигнаха 345 евро. Ако цените се върнат до 210 евро, разходите за внос могат да достигнат 5% от БВП, според Джейми Ръш - главен европейски икономист в Bloomberg Economics. Това би могло да превърне прогнозираната лека рецесия в дълбок спад, а правителствата вероятно ще трябва да намалят мащаба на програмите си в отговор.
За страни като Германия, които разчитат на достъпна енергия за производството на продукти от автомобили до химикали, високите разходи означават загуба на конкурентоспособност спрямо САЩ и Китай. Това оказва натиск върху администрацията на канцлера Олаф Шолц да поддържа подкрепата за икономиката. "Предвид потенциално огромните политически и социални последици от експлозията на цените на енергията и шока за гръбнака на германската икономика, е важно германското правителство да се намеси", казва Изабела Вебер - икономист от Масачузетския университет в Амхърст.
Предизвикателството се състои в намирането на баланс между поддържането на работата на заводите и отоплението на домовете в краткосрочен план, като същевременно не се ограничават стимулите за инвестиране във възобновяема енергия. Тя се смята за най-устойчивия начин за излизане от енергийната криза. "Най-голямата задача след кризата е да се осъществи енергийният преход", казва икономическият съветник на германското правителство Вероника Грим. "Трябва да разширим масово възобновяемите енергийни източници".
