Неотдавнашните финансови сътресения могат да увеличат "рисковете" в еврозоната. За това предупреди ръководителят на Европейската централна банка Кристин Лагард, предаде АФП.
Сривът на три регионални американски кредитора и принудителното изкупуване на швейцарския конкурент Credit Suisse от UBS този месец стреснаха световните пазари. Това предизвика опасения за разрастваща се като снежна топка криза в банковия сектор.
Лагард заяви, че последните прогнози на ЕЦБ, които понижават прогнозите за инфлацията и повишават перспективите за растежа за тази година, не отчитат неотдавнашните сътресения. "Тези напрежения добавиха нови рискове и направиха оценката на риска по-неясна", допълни тя в реч във Франкфурт, цитирана от БГНЕС..
Президентът на ЕЦБ обаче настоя, че ако прогнозите се потвърдят, "все още ще има какво да се направи, така че инфлационният натиск да бъде потушен". Бъдещите решения на ЕЦБ ще зависят от финансовите данни, тъй като се намираме в момент на несигурност, допълни Лагард. Тя се въздържа да поеме ангажимент за по-нататъшно повишаване на лихвите.
Пазарните сътресения накараха централните банкери да балансират между това да продължат усилията си за намаляване на упорито високата инфлация и да избегнат влошаване на сътресенията. Членът на Управителния съвет на ЕЦБ Фабио Панета също призна това предизвикателство, като заяви, че "паричната политика трябва да изпълнява труден балансиращ акт", отбелязва АФП.
Поредица от "глобални сътресения" нарушиха икономиките в целия свят, каза Панета, който е смятан за "гълъб" на паричната политика. "Трябва да се ориентираме между риска от недостатъчна реакция - която би могла да удължи инфлационните ефекти от тези шокове - и риска от прекомерна реакция, която би могла да превърне волатилността в нестабилност.", допълни той.
Икономистът също така изрази предпазливост по отношение на повишаването на лихвените проценти от страна на централните банки, докато в същото време те намаляват ликвидността чрез така нареченото "количествено затягане", като заяви, че това може да "направи приспособяването на политиката по-непосилно".
Количественото затягане, към което се е насочила и ЕЦБ, включва свиване на огромните баланси, набъбнали в резултат на дългогодишните антикризисни мерки, и се разглежда като още един фронт в борбата с инфлацията.
